Все повече българи определят дезинформацията като обществено вредна, според националния доклад за България на Евробарометър. За 73% от тях фалшивите новини са проблем както в национален план, така и за демокрацията по принцип. Сънародниците ни вярват по-малко на печатните медии, отколкото на онлайн изданията и на социалните мрежи. Но именно интернет става проводник на най-големия дял невярна информация.

Зад дезинформацията в повечето случаи се крие финансов или политически интерес и тя се превръща в инструмент за заблуда на общественото мнение, чрез който големи групи от хора преследват свои цели. Явлението избуява в критични времена като сегашните пандемия и война, а примерите всекидневно се множат около нас.

„В пандемията видяхме колко сериозни могат да бъдат последствията от дезинформацията, колко човешки животи бяха загубени, въпреки че това можеше да бъде предотвратено чрез ваксинацията – казва журналистът Иван Радев. – За България проблемът е особено силен – най-нисък процент на ваксинирани, най-висока смъртност не само в Европейския съюз. А сега в условията на война наблюдаваме как дезинформацията не намалява, а просто основната тема се смени.”

В условията на криза хората търсят повече източници на информация, а това помага за разпространението на фалишиви новини. Така трагедии от войната в Украйна се представят като манипулирани и се внушава, че убийствата в Буча, например, не са се случили и на кадрите се виждат актьори. „Страната агресор се опитва да оправдае действията си по всякакъв начин, за да спечели общественото мнение на своя страна”, изтъква журналистът.

Малко над половината българи (52%) при 63 на сто от гражданите на ЕС са уверени, че могат да разпознават фалшивите новини. Защо страната ни продължава да изостава и по този показател?

„Вижте каква е политическата среда у нас – съветва Иван Радев. – Депутати разпространяват по телевизиите конспиративни теории и фалшиви новини. Дори журналисти в големи медии правят същото, представяйки дезинформацията като „другата гледна точка”. Но няма как да бъде легитимна друга гледна точка, когато представяш манипулирано видео и казваш, че това е истината, а другите ви лъжат. В този смисъл е много трудно да изискваме от учениците да бъдат медийно грамотни, когато голяма част от възрастните, които вземат решения, промотират точно обратното.”

Чрез социалните медии до нас бързо и лесно достигат всякакви новини, но ние сме склонни да споделяме това, което ни е повлияло емоционално, това, което съвпада с нашите предварително разбирания. Не винаги обаче тази информация съвпада с истината.

„Най-добрият съвет е да подхождаме критично – казва Иван Радев. – Добре е за всяко нещо да си задаваме въпроса дали е истина, както и да търсим потвърждение преди да го споделим. В противен случай също ще се превърнем в разпространители на дезинформация.”

Шестването на фалшиви новини и конспирации у нас не се дължи единствено на медиите, убеден е журналистът. Диагнозата, според него, се нарича „липса на авторитети” – публични личности, чието мнение ценим.

„Много често се изпада в крайна липса на доверие и хората не вярват на никого, защото всеки преследва даден интерес – изтъква журналистът. – Но както поставят под съмнение всяка информация, изведнъж решават да се доверят на пост във фейсбук на краен политик, който се опитва да заблуждава чрез конспирация. Така излиза, че в стремежа си да се опазим да не ни излъжат, ставаме жертва на онези, които най-много ни лъжат. Затова и трябва да подхождаме хем критично, хем да преценяваме кой би могъл да бъде авторитет и кой не заслужава доверие.”

Съставил: Диана Цанкова (по интервю на Георги Жиков, БНР- Видин)

Снимки: Ани Лозева, pixabay