Около българската столица има множество малки манастири, известни още от времето на средновековието като „Софийската Света Гора“. Те са около 40 на брой, но само в малко от тях са запазени храмовите постройки от времето на основаването им. Повечето манастири са обновени в по-ново време. Днес тези скромни, но живи духовни средища се посещават от поклонници и преди всичко от софиянци, бягащи от суматохата на големия град.
Чепинският манастир „Свети три Светители“, посветен на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов и Св. Иван Златоуст, е един от малкото манастири в България, които са издигнати в равнинна местност, а не в планина. Мястото не е избрано случайно – на близо се е намирала тракийска надгробна могила, чиято сводеста гробница е била използвана от монасите за постница. Сегашните сградите са от началото на 20 век.
Манастирът „Св. Иван Рилски“ край село Курило, днес квартал на град Нови Искър, датира още от Първото българско царство. Разрушен в началото на османското владичество е възстановен в края на 16 век, от когато са и стенописите в храма, дело на известния живописец Пимен Зографски.
България скърби и се моли с десетките хиляди хора, останали на улицата и загубили най-близките си след опустошителните земни трусове в Турция и Сирия. И се опитва да помогне – както и с каквото може...
Националната ни шевица е едно от най-големите постижения на българската традиционна култура. Тя е сложна за изпълнение и съдържа символи и значения, установени далече назад във времето. Българките бродирали върху дрехи, покривки и други тъкани за бита,..
Над 200 сурвакари, майстори на маски и фолклорни танцьори огласиха Борисовата градина в София, за да представят фестивала „Сурва“, който ще се проведе в Перник в края на януари. Началото му е поставено през далечната 1966 г. Традиционните..