След като започна леко и плахо да се възстановява от пандемията с коронавирус, сега българският туризъм се изправи пред още по-критична ситуация – войната. Страната ни дели черноморска граница с Украйна и това няма как да не се отрази на туристическия й имидж, единодушни са наблюдатели.
Прогнозите за сериозен спад на резервациите и за драматичен летен сезон, обаче не се споделят от всички. До момента пристигат разнопосочни сигнали от бранша. Някои съобщават за забавяне и дори за отмяна на записванията, но други твърдят, че при тях няма промяна. След като в първите дни на инвазията ресорният министър Христо Проданов заяви, че туризъм и война са несъвместими понятия, месец по-късно той се определи като „умерен оптимист“ за Лято 2022. Надеждите отново се възлагат на българския турист, който е призован да спаси летния сезон, както се случи по време на коронакризата. Разчита се също на гости от съседните Балкански държави, но и на посетители от Западна Европа, които и в момента не са се отказали да пътуват до България.
Пенчо Петков, собственик на гурме ресторант в крайморското село Българево смята, че до 2-3 месеца той и колегите му сериозно ще усетят финансовия удар от инвазията в Украйна. Става дума не само за непредвидимите обрати на войната и за очаквания отлив на туристи, но и за галопиращите цени на ток, гориво и пр..
„Това неимоверно ще рефлектира на туристическия бизнес този сезон. Ние работим с туроператори и един казва, че е О.К. и че лятото ще има доста туристи, но други мълчат и не знаят. Защото при тях има отлив на клиенти и замрели резервации. Понеже сме на северното Черноморие и сме близо до Румъния, чувам от колеги, че всичко е вече резервирано от румънците. Миналата година при нас имаше ресторанти, които заради коронакризата решиха, че няма да отварят за лятото. И изведнъж, в средата на юли, се оказа, че има много гости и те се чудеха как спешно да наемат персонал. Така че ситуацията е непредвидима!“
Преди кризата с Covid -19 Русия беше приоритетен пазар за родния туризъм. Но чартърите, които осигуряваха постоянен приток на организирани руски групи, вече трета година са преустановени заради пандемията. По данни на НСИ страната ни е била посетена от около 135 хиляди руснаци през миналата година. Така че в този момент загубата на руския пазар няма да се отрази съществено на бранша. Бургас и близкият остров „Света Анастасия“ са сред най-посещаваните места по южното ни крайбрежие. Мениджърът на острова Павлин Димитров твърди, че туристите от Русия значително са намалели в града. „Те се пренасочиха към съседна Турция и ние вече не разчитаме на тях“, казва той и добавя, че се надява и това лято в курортите ни да се завърнат чехи, словаци и други представители от „източния блок на ЕС“. И още:
„Специално за Бургас, ние разчитахме много на круизните кораби по Черно море. И тези програми започнаха малко по малко да се възстановяват след пика на Covid-19. Но при създалата се ситуация, смятам, че ще изгубим заможните гости, които пристигаха в града по линия на круизния и яхтения туризъм. Сега в близките години можем да забравим за круизен туризъм изобщо! Но пък разчитаме, че българският турист донякъде ще компенсира отлива и няма да се стигне до критични ситуации“- изрази надежда Павлин Димитров.
Снимки: БГНЕС
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..