Във вододелно време никой няма правото да се оттегли в стъклена кула и от измамната й висота да наблюдава случващото се с отстранена душа. Дискусията, дали творците и интелектуалците трябва да останат заключени зад дверите на творческите си лаборатории с алибито, че не разбират от война – когато простата дилема е дали подкрепяш агресора или неговата жертва, не е оправдание, а страх. Затова и казусите “Валерий Гергиев, Анна Нетребко и сие” кънтят на фалш, на опортюнизъм, на дребни сметки как да запазиш огромните си привилегии като придворен на властта и в същото време да продължиш да крачиш в удобните си обувки на творец.
През тази седмица вокалните състави “Bella Voce” и “Славяни”, струнният квартет “Филхармоника” и пианистът Светлин Христов изразиха съпричастност към страданията на украинския народ с това, което най-добре умеят – музиката. “За разлика от повечето ни концерти, “Музиката на Украйна” възникна като инициатива на музикантите – те пожелаха да направят концерт в подкрепа и това е много силно”, казва диригентът на Софийската филхармония Найден Тодоров, определен от аудиторията на БНР за един от „Българските посланици на културата 2021“.
Музикантът вярва, че хората на изкуството носят емпатията в себе си, но и че трябва да останат хладнокръвни, защото им предстои да лекуват рани. Може ли обаче техният глас да спре войната?
“За съжаление, изкуството вече се е провалило, макар че неговата роля не е да спира войната, а да направи така, че тя да не се случва – отговаря Найден Тодоров. – В този смисъл мога да погледна на хората на изкуството като на лекари – ролята на лекарите във войната не е да убиват, а да лекуват. Ако се върнем в историята, ще забележим как по време на последната голяма война Шостакович създава Ленинградската симфония, която въодушевява ленинградчани да се бият, за да оцелеят. А в срещуположната страна главният диригент на Берлинската филхармония Вилхелм Фуртвенглер, чието име се свързвало с нацистката партия, спасява евреите. Така че мисията на хората на изкуството, без значение от коя страна на барикадата се намират, е да спасяват.”
Ако творческият човек не застане категорично срещу войната и виновника за тази война, той няма правото да се нарича човек, създаващ изкуство, смята писателката Здравка Евтимова. Според нея всеки трябва открито да заяви позицията си срещу агресора Путин и подкрепата си за страдащия народ на Украйна.
“В произведенията на изкуството войната е предадена в нейния истински безчовечен, грозен, отблъскващ и отвратителен образ – продължава Здравка Евтимова. – Томас Ман има една блестяща мисъл – че войната е единственият изход на страхливците от проблемите на мира. Гибелта на жертвите винаги ще говори на нашата кръв, на сърцата ни и нека докажем, че сме достатъчно големи за мира. Защо така се случва, че когато загинат последните свидетели на предишната война, избухва нова въпреки мемориалните паметници? И какво иска да ни покаже това – че човечеството е по-слабо от войната ли?”
Вместо да остане затрупана под тежестта на екзистенциални въпроси, художничката Валентина Попова се опитва да вдъхва кураж чрез картините си в светли и ярки цветове. Творбите ѝ в момента озаряват фоайето пред Първо студио на БНР, а средствата от закупените произведения ще бъдат дарени за нуждите на украински бежанци, които БНР и БНТ приютяват в общия си почивен дом в Китен.
“Може би това е някаква психологическа защитна реакция да съумея да давам сила и на себе си, и на хората около мен – казва художничката. – Когато още една гигантска злочестина сполита целия свят – когато страда една държава, когато страдат хора, всъщност страдаме всички ние. В момента доброто се мобилизира и хората бързо се организират да помагат по всякакви начини. Това е моето кредо – всеки от нас дори на един човек да помогне, дори една малка крачка да направи към доброто – това вече е нещо.”
Съставил: Диана Цанкова /използвани са интервюта на Нина Цанева и Ася Чанева, БНР - “Хр. Ботев”/
Снимки: БГНЕС, Ася Чанева
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..