Вълшебният свят, за който всяко дете отваря душата си, щом се докосне до книга, намира пристан – някъде там, в привидния край на необятното детско сърце, и търпеливо чака да бъде разбуден. И наистина идва ден, дали утре или след много лета, когато една-единствена роза покълва от каменистата земя и ти отново й отдаваш сърцето си – защото какво друго, освен любов е времето, отделено за твоята една-единствена роза...

„Малкия принц сам ме намери”, казва Петя Георгиева. Може би заради вярата й, че колкото и да търсим, най-хубавите неща сами идват при нас. От пет години с ефирния почерк на акварелист тя води малки и големи на пътешествие сред звездите със златокосия принц, сътворен от Антоан дьо Сент-Екзюпери.

„След една поръчка на мой клиент започнах да интерпретирам образа на Малкия Принц с акварел и неусетно се влюбих – разказва Петя. – Любовта, която той изпитва към своята планета, грижата, която полага за своята роза, въпросите, които си задава и отговорите, които намира в хода на книгата след срещите си с лирическия герой в лицето на автора, след срещите си с лисицата – всичко това се оказа много близо до мен и така взаимно се открихме.”

Още като малка Петя се вглежда в илюстрациите и изрисува всичките си книжки. Макар и почти да не е имала досег с академичните похвати в изобразителното изкуство, започва да експериментира с „водните бои” от детството, защото й помагат най-добре да изрази емоциите си.

„Аз съм влюбена и в акварела – признава тя. – Това е любимата ми техника, с нея се чувствам свободна да творя, да пресъздавам приказни сюжети. Наистина е много фина, нежна и дава много възможности.”

През 2017 г. Петя остава без работа и решава да вземе най-хубавото от ширналото се пред нея време – да се завърне към хобито от своето детство. За да усвои техниката на рисуването с акварелни бои тя се обръща към художника Иван Додов, а той остава впечатлен от уменията й и я поощрява. Така стига до участие в няколко международни биеналета – в Индия, Украйна и Малайзия, до колективните изложби в столичната галерия „Абсент”, до множеството колекционери на рисунки. А като специалист в областта на човешките ресурси пренася креативността и в работата си, намирайки творчески елемент дори в общуването.

Петя казва за себе си, че е романтична личност, която забелязва хубавото в околния свят и се вглежда в детайлите. Чрез приказните герои пък успява най-добре да изрази своята душевност. Посланията за вярност, отдаденост, грижа и любов от книгата за Малкия Принц понякога я карат да се оприличава на литературния герой.

„Понеже съм чела „Малкият Принц” много пъти, всеки път намирам в книгата нещо ново и различно – казва Петя. – Преди известно време, препрочитайки я, намерих отговори на въпроси, които си задавах в онзи момент и те наистина се оказаха много ценни. Нали казват, че когато пораснеш достатъчно, се връщаш отново към детските книжки, защото успяваш да намериш ценни послания, които като деца по-скоро приемаме буквално.”

Освен да разказва вселенските истории на Малкия Принц, Петя Георгиева обича да рисува цветя и плодове, обекти от заобикалящия свят, покрили се с патината на времето, водния свят, населен с риби и... русалки. 

Мечтае нейните рисунки да бъдат одобрени за тазгодишното биенале на илюстрацията, както и да пресъздаде своите интерпретации на Пипи и Алиса.

За да живеем в по-хубав свят, трябва да пазим детето в себе си, вярва със сърцето си Петя. Защото детската наивност, чистота и силна страст, с която да желаем нещо, ни помагат и като възрастни. А когато някой ден ни е тежко и се нуждаем от напътствие, нека да отворим детска книга – в нея може да открием мъдрост, която се е изплъзнала от детските ни сетива.

Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на БНР-Кърджали и БНР- “Хоризонт”)

Снимки: Facebook /@Petya Georgieva Art