Вълшебният свят, за който всяко дете отваря душата си, щом се докосне до книга, намира пристан – някъде там, в привидния край на необятното детско сърце, и търпеливо чака да бъде разбуден. И наистина идва ден, дали утре или след много лета, когато една-единствена роза покълва от каменистата земя и ти отново й отдаваш сърцето си – защото какво друго, освен любов е времето, отделено за твоята една-единствена роза...
„Малкия принц сам ме намери”, казва Петя Георгиева. Може би заради вярата й, че колкото и да търсим, най-хубавите неща сами идват при нас. От пет години с ефирния почерк на акварелист тя води малки и големи на пътешествие сред звездите със златокосия принц, сътворен от Антоан дьо Сент-Екзюпери.
„След една поръчка на мой клиент започнах да интерпретирам образа на Малкия Принц с акварел и неусетно се влюбих – разказва Петя. – Любовта, която той изпитва към своята планета, грижата, която полага за своята роза, въпросите, които си задава и отговорите, които намира в хода на книгата след срещите си с лирическия герой в лицето на автора, след срещите си с лисицата – всичко това се оказа много близо до мен и така взаимно се открихме.”
Още като малка Петя се вглежда в илюстрациите и изрисува всичките си книжки. Макар и почти да не е имала досег с академичните похвати в изобразителното изкуство, започва да експериментира с „водните бои” от детството, защото й помагат най-добре да изрази емоциите си.
„Аз съм влюбена и в акварела – признава тя. – Това е любимата ми техника, с нея се чувствам свободна да творя, да пресъздавам приказни сюжети. Наистина е много фина, нежна и дава много възможности.”
През 2017 г. Петя остава без работа и решава да вземе най-хубавото от ширналото се пред нея време – да се завърне към хобито от своето детство. За да усвои техниката на рисуването с акварелни бои тя се обръща към художника Иван Додов, а той остава впечатлен от уменията й и я поощрява. Така стига до участие в няколко международни биеналета – в Индия, Украйна и Малайзия, до колективните изложби в столичната галерия „Абсент”, до множеството колекционери на рисунки. А като специалист в областта на човешките ресурси пренася креативността и в работата си, намирайки творчески елемент дори в общуването.
Петя казва за себе си, че е романтична личност, която забелязва хубавото в околния свят и се вглежда в детайлите. Чрез приказните герои пък успява най-добре да изрази своята душевност. Посланията за вярност, отдаденост, грижа и любов от книгата за Малкия Принц понякога я карат да се оприличава на литературния герой.
„Понеже съм чела „Малкият Принц” много пъти, всеки път намирам в книгата нещо ново и различно – казва Петя. – Преди известно време, препрочитайки я, намерих отговори на въпроси, които си задавах в онзи момент и те наистина се оказаха много ценни. Нали казват, че когато пораснеш достатъчно, се връщаш отново към детските книжки, защото успяваш да намериш ценни послания, които като деца по-скоро приемаме буквално.”
Освен да разказва вселенските истории на Малкия Принц, Петя Георгиева обича да рисува цветя и плодове, обекти от заобикалящия свят, покрили се с патината на времето, водния свят, населен с риби и... русалки.
Мечтае нейните рисунки да бъдат одобрени за тазгодишното биенале на илюстрацията, както и да пресъздаде своите интерпретации на Пипи и Алиса.
За да живеем в по-хубав свят, трябва да пазим детето в себе си, вярва със сърцето си Петя. Защото детската наивност, чистота и силна страст, с която да желаем нещо, ни помагат и като възрастни. А когато някой ден ни е тежко и се нуждаем от напътствие, нека да отворим детска книга – в нея може да открием мъдрост, която се е изплъзнала от детските ни сетива.
Съставил: Диана Цанкова (по интервюта на БНР-Кърджали и БНР- “Хоризонт”)
Снимки: Facebook /@Petya Georgieva Art
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..