Сибиле Бергеман е една от най-значимите немски фотографи от края на XX и началото на XXI век. „Силна жена, която през целия си живот търси различни начини, за да остане активна в работата си и да продължи да открива нови подходи в динамично променящото се време, през което минава“ – казва за нея Елизабета Зайкова, координатор в „Културната програма“ на Гьоте Институт-България. За първи път българската публика има възможността да види „обективния поглед върху реалността“ на фотографката върху Берлин преди и след падането на стената. И не само това. До 10 април Софийската градска художествена галерия е домакин на пътуващата изложба „Сибиле Бергеман. Фотографии“, организирана от Гьоте Институт-България и Институт за международни отношения IFA (Institut für Auslandsbeziehungen) – немска организация, която прави пътуващи изложби, за да представят различни аспекти от немската култура. Експозицията е интересна не само защото представя работата на известен европейски фотограф, а и защото този фотограф идва от Източен Берлин, казва Зайкова.
„Сибиле Бергеман е родена през 1941 г. в Берлин, получава търговско образование, след което започва работа като секретарка в екипа на списание „Das Magazin”. По това време възниква нейният интерес към фотографията и през 1966 г. получава невероятния шанс да стане ученичка на Арно Фишер, един от най-известни фотографи по онова време и така започва да се учи от най-добрия. По-късно той става и неин партньор в живота. Развивайки своя интерес към снимането, тя става сътрудник в модното списание „Сибиле“ (Sibylle), което, ако трябва да направим паралел с българския комунистически контекст, е еквивалент на женското списание „Лада“. Разликата между двете списания е, че „Сибиле“ представя една по-съвременна гледна точка за източногерманката и целта на списанието е да развие други, различни от общоприетите за времето си търсения у своите читателки“ – разказва Елизабета Зайкова.
Сибиле Бергеман започва да снима своите модели в естествената среда на Берлин с цялата естетическа еклектика, което това води със себе си. За първи път модели се появяват на фона на сивите берлински улици с олющени фасади, пред циркови шатри, на плажа или пред полуразрушени промишлени сгради. Така от чисто модни, изображения те се превръщат във фотографски есета на действителността.
Изложбата в Софийската градска галерия всъщност представя много добър синтез от всички серии на авторката през годините. Освен модната фотография, която е черно-бяла, показани са и цветни полароидни снимки от периода след падането на Берлинската стена и промените в Европа, цветни изображения от пътувания в Африка и Близкия Изток в периода 1999-2004 г, които по уникален начин улавят всекидневния живот между традиционната култура и глобализацията. Подбрани са и много черно-бели снимки на самия Берлин и начина, по който се променя града след 90-те години на XX век. И тук идва и друг важен паралел от биографията на Бергеман, който Зайкова прави с България.
„С други двама източногермански фотографи Уте Малер и Харолд Хаусвалд, който в момента има много интересна изложба в Берлин, основават през 1990 г. агенция Осткройц. Целта на това съдружие е, след разпадането на различните познати в социализма канали за работа, те да продължат дейността си в новите условия на пазарен капитализъм. В България не е имало такова обединение и нашите фотографи са се спасявали поединично след падането на комунистическия режим. А подобни обединения са изключително важни за оцеляването на хората на изкуството, защото това е начинът те да се установят като бранд“ – казва тя.
Много важна част от изложбата в София е и богата съпътстваща програма озаглавена „Гледане с разбиране: Сибиле Бергеман“, организирана съвместно с фондация „Изкуство – дела и документи“. Програмата включва турове, водени от изкуствоведа Жени Дечева, работилници за деца и родители, посещения за хора от третата възраст, както и лекция на Катерина Гаджева за жените в българската фотография. В изложбената зала на СГХГ сред фотографиите на Бергеман се прожектира и документален филм, заснет малко преди нейната смърт през 2010 година, в който тя е абсолютно откровена и искрена за работата си и така посетителите получават отговори на всички потенциални въпроси, които пораждат изображенията от стената. Подобни събития поддържат изложбите живи, смята Елизабета Зайкова.
„Идеята на тези турове е да се вкарат посетителите в контекста през разказа на специалист. За съжаление в самата изложба няма много текст. Има и детски работилници, които води Мария Вълкова за деца между 7 и 12 години и техните родители. Това също е една тенденция, която съществува в много европейски музеи, като идеята е децата да бъдат провокирани през своята перспектива да видят изкуството. В нашите работилници малките посетители експериментират с фотоапарата, обясняват им се различни специфики на фотографията – като контраст, ракурс. Мога да кажа, че след първия курс отзивите са много добри и всички бяха много вдъхновени.“
Следващите дати на събития от програмата може да намерите на сайта на Гьоте Институт-България.
Тази година предстои и голяма ретроспективна изложба на Сибиле Бергеман в Берлин, която подготвят нейната дъщеря Фрида фон Вилд и внучка Лили фон Вилд. Експозицията ще включва непоказвани и неизследвани „парчета история“ от личния й архив.
Снимки: предоставени от Гьоте Институт
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..