Емблематичният великотърновски храм „Св. 40 мъченици“ пази безценни свидетелства за величието на средновековните ни владетели. Сред тях са колоните на хан Омуртаг (815–831) и на самия цар Иван Асен ІІ (1190-1241) с известния надпис в 13 реда, провъзгласяващ на български език голямата победа на българите при Клокотница.
По време на археологически проучвания на храма са били открити гробовете на цар Калоян (1197-1207), както и на самия цар Иван Асен II и на съпругата му Ана Мария. “Иван Асен II е един от най-великите български владетели, защото по негово време България граничи на три морета и е една голяма империя на Балканите“, казва д-р Иван Църов, директор на РИМ Велико Търново. Връщайки се от победната война, владетелят решава, че наистина светите 40 мъченици са били на негова страна и че са подкрепили армията му. „Поради тази причина това става главната църква на столичния град Търнов, като разбира се Патриаршеската църква (която увенчава хълма Царевец) по това време е майката на християнството в България “ – твърди историкът. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”.
По време на земетресението от 1327 г. храмът е разрушен почти до основи. През XIV в. обаче, светинята е възстановена, а впоследствие е била преустройвана многократно. Въпреки превратностите на времето, „Св. 40 мъченици“ пази безценни реликви, свързани с традицията на Търновската художествена школа, оказвала сериозно влияние върху развитието на българската живопис чак до XVII век. Интерес за ценителите представляват стенописите „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ и „Св. Анна Млекопитателница“. До нас са достигнали и отделни фрагменти от картинен календар, най-вероятно от втората половина на XIII век.
Храмът „Св. 40 мъченици“ се свързва с още едно знаково събитие от българската история. На 22 септември 1908 г. в двора на църквата княз Фердинанд обявява с манифест Независимостта на България след петвековно османско владичество.
„Църквата е реставрирана в началото на XXI век – обяснява д-р Църов. – През 2005 г., след 30 годишна реставрация, тя отново отвори врати за посетители. Всяка година празникът на Велико Търново (22 март) започва именно от тази църква и продължава на хълма Царевец. Там се случват и християнски ритуали, въобще едно много интересно и посещавано място.“
Снимки: РИМ Велико ТърновоНа 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 13 март Православната ни църква чества паметта на св. мъченик Александър презвитер и пренасяне мощите на св. Никифор, патриарх Цариградски , участвал в VІІ Вселенски събор (787 г.). Свети Александър се прославил като Христов мъченик..
На 12 март Православната ни църква отбелязва св. Григорий Двоеслов, папа Римски и преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим, в знатен род. Ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово..
На 4 април Православната църква чества паметта на преподобни Йосиф Песнописец, преподобни Георги в Малея и свети свещеномъченик Никита Серски...
На 5 април православните християни отбелязват Акатистна събота – петата събота от Великия пост. Този ден е посветен на почитането на Пресвета..
Лули от края на XVII, от XVIII и началото на XIX век и традицията за отглеждане на тютюн в България са представени в най-новата експозиция на..