Руско-турската война, довела до освобождението на България от петвековно османско владичество е третата война, целенасочено снимана от военни фотографи. Няколко души са правели снимките по време на войната – разказва фотографът Иво Хаджимишев, който от десетилетия търси в различни архиви образите от освобождението на България.
Най-известен от руска страна е фотографът А.Д.Иванов. Знае се само неговото фамилно име. Говори се, че е белорусин. Някои от неговите фотографии с най-високи пропагандни качества са показани в Българи в изложба на БТА още през 1968 г.
Но в началото на нашия век Хаджимишев с помощта на руски колеги успява да разгледа в московския „Архив за кино и фотодокументи” императорските фотоалбуми на Александър II, в които са съхранени над 600 фотографии. С дарения от български бизнесмен успява да откупи правата върху използването на стотина подбрани кадри. По-късно, когато подготвя пътуващата изложба „Забравените фотографии от Руско-турската война” научава, че директорът на Държавния архив във Варна Велислав Дряновски е получил албум със снимки от войната на Франц Душек – придворен фотограф на румънския крал Карол I.
На Кавказкия фронт на войната е работил друг руски фотограф – Дмитрий Ермаков, но все още не се знаят имената на чуждите фотографи, снимали от другата страна на фронта. Хаджимишев се надява, че тази празнота ще бъде запълнена и разказва, че за него най-важните сцени от войната са образите от народа, цивилното население.
„Мой колега прави книги за турците в България и ме беше помолил да му дам снимки от Руско-турската война. И аз не се срамувам да кажа, че си направих експеримент, за да разбера неговата лоялност към темата. Предложих му две фотографии, които легално имаме от „Архив за кино и фотодокументи”. Едната е местно турско население, което чака да се регистрира, защото са решили да останат на българска територия – много важна снимка, защото тя обяснява защо ние продължаваме да живеем с тези хора в мир и до ден днешен. Другата снимка беше на хора, които са плячкосали имущество от напуснати турски домове. За голяма моя изненада, или не, в книгата беше показана втората фотография, а не първата, която ни обяснява, че действително към това население, което е останало на територията на днешна България, е имало едно справедливо, хуманно отношение.”
Запитан коя е любимата му снимка от войната, Хаджимишев без да се колебае разказва за две от тях. За руския офицер край Одрин, който гледа на хоризонта примамливо близките минарета на знаковата джамия Сюлеймание. Храмът и очертанията на града се открояват в Тракийското поле като романтичен блян.
Другата любима на Хаджимишев фотография е на пост в мъглата на Арабаконашкия проход при зимното преминаване на Балкана.
„Тя беше почти невидима. От Русия ние получихме едни черно-бели, не много качествени репродукции, върху доста контрастна бивша съветска фотохартия. При дигитализирането на тези изображения снимката буквално е родена от една сива трудно различима маса”, разказва фотографът-художник за обработката на архивните кадри.
Много от снимките, документиращи сцените от войната, след това са отпечатани като гравюри или са пресъздадени от художниците като картини. „Пак казвам, че тези изображения за нас са като икони, много важни, много ценни”, подчертава фотографът изследовател.
Снимки: предоставени от Иво Хаджимишев
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..