Седмица преди началото на Великия пост и ден преди Месни заговезни, Българската православна църква е отредила ден за възпоменание на душите на покойниците. Наречен е от народа ни Голяма задушница, но според Църквата, всяка една от Задушниците, посветени на преминалите в отвъдния свят е еднаква по важност. В църковния календар Задушниците предшестват Великденските, Петровите и Рождественските пости и по правило се падат в съботния ден, който символизира полагането на Иисус Христос в гроба. Затова е прието на Задушниците да не се работи, за да може всички мисли да бъдат отправени молитвено и с благодарност в памет на починалите.
Богослуженията в православните храмове са за упокой на душите, със специални песнопения и канон за мъртвите. По традиция се приготвя обредно варено жито, наречено още „коливо“, което миряните поставят на обща трапеза в храма, преди службата.
Житото символизира Христос, който възкръсва от мъртвите, затова коливото е задължителен елемент от подавките на Задушница. Освен жито, на общата трапеза присъстват задължително хлябът и виното, олицетворяващи тялото и кръвта Христови. По време на освещаването им свещеникът прекадява с тамян трапезата, чертае кръст на житото, отчупва част от хляба и прелива от виното. В молитвата участват всички свещеници в храма и възпоменават имената на покойниците, записани от миряните преди службата. След края на богослужението, вярващите пристъпват към трапезата и раздават помежду си от храната с думите „Бог да прости!“.
Прието е на този ден да се ходи и на гробищата, където близките на починалите почистват гробовете, засаждат цветя, израз на преклонението им към добродетелите на любимите покойници. На гробищата, хората също правят подавки помежду си за „Бог да прости“. Прието е също върху почистения гроб да се прелее червено вино и да се остави да гори църковна свещ, като символ на вярата в Спасението и безсмъртието на душата.
Снимки: БГНЕС
Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..