Ако се разхождате в Пловдив вероятно ще ви направи впечатление фасадата на кокетна хлебарница, от която се носят апетитни аромати. Това е пекарната на Таня и Ив. Българо-френското семейство избира Града под тепетата за свой дом, а преди 12 години създава своя френска пекарна, която се превръща в тяхно вдъхновение и поминък.
Ив Дит си спомня, как срещнал бъдещата си съпруга в Лион в началото на новия век. Гражданският брак сключват във Франция, а тук, в България, е църковната служба. За целта, без да се двоуми, Ив се покръства в православната вяра. Признава чистосърдечно, че преди да дойде тук, не е знаел почти нищо за страната ни. „Както повечето французи, аз я свързвах с киселото мляко и със Силви Вартан. Това е всичко! За мен България беше просто държава от Източна Европа и в представите ми тя се намираше на Север, някъде към Сибир“- откровеничи Ив. Французинът не крие един любопитен щрих към биографията си. Той е племенник на Алфред Дит – най-близкият приятел и кум на френския президент генерал Шарл дьо Гол.
Спомня си кога за пръв път пристига в България. Годината е 2000-ната, т.е. 7 години преди присъединяването ни към ЕС. Тогава всичко му се струва необичайно и старомодно. „Градовете бяха някак …опърпани, занемарени, държавата беше бедна, хората живееха скромно, но не и мизерно. Просто България беше като Франция, каквато си я спомням отпреди 50 години, когато ходих на гости на баба и дядо“, разказва Ив и добавя:
„Страната се промени пред очите ми, защото аз я познавах преди влизането й в ЕС и след това. И така станах свидетел на промяната по отношение на инфраструктурата, на магистралите, самите градове се промениха, обществените паркове и пр.. В момента, в който се присъедини към Евросъюза, България привлече вниманието към себе си, последваха инвестиции, които подкрепиха нейното развитието. Ще ви дам и друг пример. Когато дойдох за пръв път тук преди 20 години, младите момичета ходеха с невъзможно къси поли и с ужасен грим – нещо, което за нас, французите е неприемливо. Сега вече, въпреки че не разполагат с много средства, повечето българи са облечени по европейски с много вкус и шик. И това е приятно за един французин. И още - градовете ви са чисти, за разлика от френските.“
Днес Ив и Таня се радват на успешен бизнес. Имат 3 френски пекарни в Пловдив и в Хасково. „Предлагаме кроасани, шоколадови хлебчета, хлябове със стафиди и пр., като всичко е по традиционни френски рецепти“ – хвали се Ив. В пекарните се приготвят авторски сладкиши и торти с шоколадов мус, горски плодове, биволско кисело мляко и какви ли не изкушения за небцето, плод на българо-френското въображение!
От двата им предишни брака, Ив и Таня имат общо 4 деца, както и едно от настоящия им брак. Три от децата живеят в България и са с българско гражданство. Но има едно нещо, което пречи на французина да се почувства 100% българин – езикът!
„Много е трудно! Това е един ужасно труден език. В първия момент ти се струва, че е по-лесен от френския, защото правописът ви се покрива с фонетиката, т.е. вие пишете това, което чувате, а на френски имаме 4 начина да изпишем звука „о“ и т.н.. Затова пък българската граматика е невъзможна. Да не говорим за произношението. Как ние французите да произнесем Христо, например, като не можем да възпроизведем звука „х“. Това е непосилно!“ – възкликва Ив, но бърза да добави, че чувства България като своя родина и за нищо на света не би се върнал обратно във Франция.
Снимки: архив на Ив Дит
Той вдъхва живот на кукли от дърво, ала именно те, захранени с енергията на създателя си, с невидими конци като в истински марионетен театър започват да направляват собствената му съдба. И всички заедно да сътворяват магична атмосфера, в която поезията,..
Актрисата Мария Бакалова предизвика възхищение при появата си на тазгодишния Международен филмов фестивал в Кан. Българката присъства лично на премиерата на най-новия филм с нейно участие "Стажантът", определен от западните медии като едно..
Намираме Феникс Върбанов в привидното безвремие между две изложби; между уловената пулсация на времето, душата и сърцето и движението към новите идеи, от които ще се освободи нов дух; между имагинерното и едновременно с това физическо съжителство на..