Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Конфликтът Русия-Украйна

Кризата около Украйна и последиците за България

Валери Тодоров: В тези райони живее етническо българско население и за нас е от значение да се гарантира сигурността им

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Признаването на независимостта на Донецка и Луганска републики и изпращането на „умиротворяващи“ руски войски постави Европа пред поредното изпитание. По-голямата част от международната общност, в това число и България, определи действията на Русия като „грубо нарушение на международното право“ и "предлог за война". Не закъсняха и решенията за санкции срещу руската държава и отделилите се от Украйна републики.

В този контекст на събитията последиците за България са многопластови. По думите на дългогодишния кореспондент на БНР и БНТ в Москва и външнополитически анализатор Валери Тодоров, ситуацията в региона се мени с часове. От една страна, притесненията за масирано руско нахлуване не се сбъднаха, но от друга - развитието на кризата продължава да буди безпокойство.

Валерий Тодоров

„Ясно е, че нагнетяването на напрежение и поддържането на неспокойна обстановка в тези райони ще се отрази печално на икономическото развитие и бита на хората там“, отбелязва Валери Тодоров и добавя:

„Ние имаме всички основания да проявяваме загриженост, тъй като в тези райони живее етническо българско население. Някои от тях проявяват симпатии към Русия, други към Украйна, но за нас е от значение да се осигури сигурността им, за да бъдат спокойни за бъдещето си. Смятам, че България трябва да прояви един по-умерен подход. Предвид историческите ни връзки, ние сме с еднакво добра нагласа и към Русия, и към Украйна и можем само да изразим съжаление, че два близки народа стигнаха до такъв конфликт. Всяко поощряване на агресия, в която и да било посока, ще бъде контрапродуктивно.“

Признаването на двете републики бе възприето от някои политически анализатори и като опит за преодоляване на военен конфликт с по-широки мащаби, но според Валери Тодоров напрежението там продължава да тлее. И като добавим ситуацията с Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия, дори и Нагорни Карабах, които създават верига от проблеми около Русия, премерената реакция на България по отношение на кризата с Украйна е обяснима, коментира експертът. Деликатната позиция, в която се намира България, е свързана и с две важни обстоятелства. От една страна, това е политиката, продиктувана от партньорствата ни с ЕС, НАТО и САЩ, а от друга – обществото и силните позитивни нагласи на русофилите у нас. „Смятам, че поне дотук България е намерила правилния подход да не се обвързва с преки военни действия или с действия, които биха се изтълкували като враждебни, независимо дали става дума за Украйна или Русия“, посочва Валери Тодоров.

„Трябва да си дадем сметка, че Русия не е държава, която може да бъде принуждавана към мир със сила. С нея трябва да се води диалог, това е голяма страна с ядрена мощ, не може с императивен тон да се уреждат въпроси, свързани със сигурността. Русия трябва да бъде разглеждана като равноправен партньор и третирането ѝ като „враг“ допълнително внася утежняващи елементи в диалога. Новата ѝ лидерска роля явно дразни САЩ, които свикнаха с еднополюсния мир. Появяват се нови световни сили, а това обстоятелство ще създава все повече тревоги, но трябва да бъде прието спокойно. На този фон разговорите за сигурността трябва да бъдат равнопоставени между Севера и Юга, Запада и Изтока.“

Макар и минимална, все още съществува известна надежда дипломацията да надделее, но санкциите към Русия вече са факт. Що се отнася до България, както в повечето случаи при втвърдяване на диалога между Русия и Запада, сътресенията неминуемо се отразяват на българската икономика. Вече е спряно сертифицирането на Северен поток - 2, Германия и Франция ще претърпят загуби, но за малки страни като България, която се намира в енергийна криза, последствията ще бъдат повече от осезаеми. „Да се надяваме, че с енергични, изпреварващи мерки, правителството ще успее да предотврати част от тях, но не съм оптимист. Все още не е ясно дали ситуацията няма да прерасне в нови ексцесии“, отбеляза в заключение Валери Тодоров.

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БНР

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Безработните млади – най-често със средно образование

Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..

публикувано на 02.11.24 в 11:44

БНТ празнува 65 години от основаването си със специална програма

Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..

публикувано на 02.11.24 в 09:10

“Космически уикенд” за любителите на астрономията в Черни Осъм

Водещи учени и лектори от СУ “Св. Климент Охридски” и Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН ще гостуват за един “Космически уикенд” на Природонаучния музей в Черни Осъм. Днес и утре участниците ще се запознаят с..

публикувано на 02.11.24 в 09:05