“За Васил Левски с любов”. С тази малка книжка децата от българо-австрийското училище “Св.Св. Кирил и Методий” във Виена споделят своите най-чисти помисли за Апостола на българската свобода – “момъкът със сините очи, който можел като лъв да скочи...”

В една пандемична година, в която срещите очи в очи и общото съпреживяване на споделени мисли, усещания и вълнения беше отложено в неопределено бъдеще, българските ученици в австрийската столица събраха в онлайн книжка свои рисунки, стихове, есета и интервюта, с които да почетат годишнината от обесването на Васил Левски.

“На една педагогическа среща си раздадохме задачите и две-три седмици набирахме материали – разказва учителката Симона Захариева. – Най-малките ученици трябваше да рисуват, средните класове участваха с интервю и разказ, а най-големите писаха стихотворения и текстчета. Още в началото получихме обратна връзка от родителите, които бяха правили интервю с децата и бяха заснели видеа. По принцип учениците в българските училища идват само веднъж седмично за три часа и ако майките и бащите не помагат, нашата работа става много трудна. Но всичко мина приятно, защото родителите се ангажираха от сърце и си припомниха неща за Левски, за които не бяха говорили с децата. Така книжката беше готова за около три седмици.”

Докато слушат истории и търсят материали, децата не просто опознават най-почитания български герой, но и се опитват да припознаят себе си в онези негови общочовешки черти, които ни правят личности – в миналото, днес, докато свят светува.

“Направил е много неща за родината, бил е добър, силен и смел, помагал е на много хора, борил се е България да стане свободна страна, само той е успял да прескочил един голям ров – така децата от българското училище във Виена обрисуват образа на Васил Левски. И съвсем искрено споделят пред Радио България:

Самуил, 10 г.: Бих искал да скачам толкова дълго и да съм смел като него.

Христо, 12 г.: Съвременните герои, които напомнят на Левски, са учителите и спортистите.

Анна, 10 г.: Докато прерисувах портрета му, най-много ме впечатлиха сините очи, русата коса, как излъчва доброта

Пресиян 10 г.: За първи път чух за Левски от родителите си, които ми разказаха, че е бил велик човек и че трябва да ми бъде пример, защото ни учи да не се предаваме.

Мария Младенова 10 г.: Неговите доброта и сила ми служат за пример.

Мария Марина 10 г.: Знам, че има съвременни герои, но не съм ги срещала, бих искала да бъда добра като Левски и да помагам на хората.

Симеон, 10 г.: Той може да ни бъде за пример за честност и смелост – аз също притежавам тези качества.

Според Симона Захариева Васил Левски е национален символ – всеки българин трябва да го познава, да притежава по нещо от него и да се бори за свобода. По повод 149-ата годишнина от обесването му (18 февруари 1873 г.) учениците ще имат специален урок, на който да задълбочат започнатия разговор за ролята на личността в историята, за значението на Левски и качествата, които го отличават от съвременниците му.

Близо 400 българчета – от детската градина до 12 клас, всяка седмица се учат на роден език, история, традиции в българското училище във Виена. Някои ученици дори са деца на първите възпитаници, казва с гордост преподавателката.

“Ние непрекъснато творим някакви неща – продължава тя. – И тъй като през т.г. имаме юбилей, наскоро обявихме международен конкурс под надслов “30 г. българско училище”. В него ще има подтеми “Моето българско училище”, “По стъпките и примера на Паисий Хилендарски” и “Имало едно време...” и децата ще могат да участват с литературни разработки или рисунки. Подготвяме се също за тържество, както и за конференция. Надяваме се нещата, които планираме, да се осъществят предвид факта, че в пандемичното ни време е трудно да се правят дългосрочни планове.”

Снимки: Симона Захариева