„Българското животновъдство загива, ако не бъдат предприети спешни мерки за неговото спасяване“ – обявиха представители на аграрния бранш в декларация, изпратена до политиците. Според бранша, бюджетът за сектор животновъдство трябва да се увеличи двойно.
„През 2022 г. да бъде предвидена помощ в размер на 200 млн. лв, за да се спаси производството на български плодове и зеленчуци, млечни продукти, месо, яйца, мед, ядки, лозя, маслодайна роза. Да се преразгледа повишеният осигурителен праг за малките производители, които нямат високи доходи, за да покрият това изискване“ – това пише в отворено писмо, подписано от 33 браншови организации. Сред тях Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, производителите на картофи, на биопродукти, Съюза на овощарите, на градинарите и всички останали засегнати селскостопански сектори. Писмото не търпи отлагане, тъй всички земеделски дейности са засегнати от високата инфлация и свитото потребление.
Сигнал, че стопанският сектор ще пострада необратимо и то скоро, дадоха животновъдите, като започнаха да ликвидират животни още миналата година. Най-голямата трудност за тях е изхранването на добитъка. Заради инфлацията и повишените цени на ел. енергията, бързо са се увеличили и цените на фуражите. Животновъдите пресмятат, че само през миналата година цената на фуража се е увеличила със 100% и дават за пример царевицата, която миналата година е струвала 35-40 ст., а сега върви към 65-70 ст. за килограм. В райони, като Родопите, където няма производство на собствени фуражи, животновъдството е с още по-високи разходи. Това неминуемо ще се отрази на цената на продукцията, която ще излезе на пазара през пролетта.
„Покупателната способност на българина не е никак висока, затова не можем да си позволим такова увеличение на цената на агнешкото“, каза Бойко Синапов, представител на „Обединени български животновъди” в интервю за БНР-Кърджали:
„Ситуацията е много критична сега. Всеки ден си говоря с колеги, които ликвидират и унищожават животни. В цялата страна поголовно се затварят ферми, хората вече просто изнемогват. Ние работим с техника в тези стопанства, но не сме заводи, за да ни приравняват дейността до промишленото производство. Много съм притеснен при тази трудна ситуация, дали ще успеем да оцелеем. Ликвидират се стада и ако държавата сега не се намеси, ще загубим голяма част от нашето животновъдство. Очакваме скоро да се възползваме от извънредната Covid мярка, която всички съседни държави вече взимат. Сега е удобен момент и ние да я използваме.“
Овцевъдите в България пък са възмутени от средствата, които държавата е отпуснала, за да ги подпомага по схемата „Де минимис“. Те казват, че сумата е по-скоро подигравка с фермерите, които отглеждат дребен добитък, отколкото помощ за оцеляване в кризата. „В момента ние получаваме 11 лв. за животно, а това покрива разход само за една бала люцерна“ – посочи в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР лидерът на Националната асоциация на козевъдите и овцевъдите Симеон Караколев:
„Ситуацията е доста тежка, има рязък скок на фуражите още от лятото на миналата година, в рамките на последните месеци наблюдаваме много тежка инфлация, има скок в цените на почти всички суровини. Нашите нагласи бяха, че за дребни и преживни животни помощта не трябва да пада от порядъка на 30-40 лв. на животно. Очакваме адекватната намеса от страна на държавата. Позицията на министерството е, че в рамките на следващите 2 месеца ще има и прилагане на ковид помощ, за да може тя още сега да компенсира по-ниските помощи (de minimis), които получаваме.“
По думите на Симеон Караколев, допълнителна тежест представлява и изискването за вдигане почти два пъти на осигурителния праг. Тази мярка ще засегне основно малките ферми, които у нас са около 20 хиляди. „Ние разбираме, че има нужда от повишаване на стандарта и доходите на хората, но тези ферми все още нямат такива приходи. Част от тях ще направят неистови усилия да декларират и да внасят тези осигуровки, а други със сигурност ще минат в сивия сектор“ – каза Симеон Караколев.
Съставил: Гергана Манчева (по интервюта на БНР-Кърджали и БНР-„Хоризонт“)
Снимки: БГНЕС
Много трудности срещат в придвижването и в бита си хората с двигателни и зрителни увреждания в България. Но освен чисто физически, пречките се оказват и на ниво достъп до информация и административно обслужване. Дори в изборния ден, когато всички..
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори, умората на българските граждани от управленската безнадеждност е видима. Такава изглежда има и на политическия терен – доказателство е изключително вялата предизборна кампания. Срещите с кандидати..
Българите избират днес 240 народни представители, които ще влязат в 51-вото Народно събрание. За участие в изборите са регистрирани 19 партии и девет коалиции. 4858 кандидати - 3480 мъже и 1378 жени, ще се борят за място в парламента...
Кратки текстове на руски и немски език от сайта на Радио България, станаха част от урока за Деня на народните будители на ученици от 81 СУ "Виктор Юго"..
Спорове в Хърватия около изпращането на военни в мисията на НАТО в подкрепа на Украйна Заместник генералният секретар на НАТО Борис..
21 гласа не достигнаха на партия "Величие" за влизане в новия парламент. Това заяви председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица..