Намират се в предградията на Чикаго и засега са четири на брой. Всеки от тях има своите почитатели и с нещо е по-различен от другия, но всички те си приличат – най-вече с това, че когато пристъпиш прага им забравяш, че България е от другата страна на океана. Това са българските културни центрове на Чикаго.

Тук хората създават България такава, каквато искат да бъде и търсят други за да я споделят заедно. Тук се правят и делови срещи или и-бори, празнуват се рождени дни, прожектират се филми, подреждат се художествени изложби и се вият нашенски хора. 

В който от тях да ви отведем, със сигурност ще научим много вълнуващи истории за сънародниците ни, които са го създали и си дават среща в него. 

Днес обаче отправяме поглед към център „Българика“, който отбелязва 7 години от своето съществуване.

„Идеята беше група от хора, които са играли в предишни танцови състави, да се съберем и да продължим да играем някъде – разказва Петър Георгиев, ръководител и основател на танцова школа, впоследствие превърнала се в културен център „Българика“. – Така се стекоха нещата, че първата година имаше малък брой хора, бяхме щастливи,  нямахме много ангажименти, но се появи много интересна учителка. Тогава решихме да продължим с дейността си, но сред повече хора. Започнахме с няколко класове за начинаещи. Впоследствие се присъединиха още доста интересни преподаватели…И оттам тръгна всичко. В началото мислех, че е много лесно да събудим българина, но се оказа, че не е чак толкова. Освен народните танци, направихме много други програми.“ 

Така идва Великден – един от специалните дни за новосъздадения център и Петър се запознава с Даниела Вълканова, която работи във в-к „Българена“. Предлага ѝ, съвсем непринудено, да направи интервю за дейността на центъра:

„Много ми допадна начинът, по който Петър разсъждава – да се запазят българските традиции, позитивното в хората, как да бъдем по-единни, по-сплотени, като едно семейство. И действително, това сега дава резултат, защото „Българика“ е започнала като организация, танцова школа дори с пет – шест души. Сега вече говорим за стотици, дори хиляди хора, които са част от центъра.“

Оля Вучева е от 4 години в „Българика“ разказва за своите първи стъпки на „българска земя“ в Града на ветровете:

„Първо започнах да танцувам. Всички в „Българика“ – инструкторите, Петър са нашето семейство. Нашият център, който всички правим по-добър, а на празниците сме заедно“, споделя сънародничката ни.

В центъра нямат нужда от голяма реклама – Петър просто събира съмишленици. Не е човек на големите амбиции, но печели доверието на сънародниците ни. Хората идват с удоволствие и с нетърпение чакат да отминат ограниченията, свързани с пандемията.

„В Клуба има танци всяка вечер от понеделник до четвъртък по 2 класа – отбелязва Николай Шопов, който е в Борда на директорите. – Това са 8 класа на седмица, имаме и 2 детски класа по народни танци. Отделно имаме и клас по фитнес, планираме да възстановим класовете си по йога и салса. Провеждаме също и уроци по рисуване, изложби…“

Имат и художествена галерия – „Багрена“, на която Николай Шопов е домакин.

• Нова българска галерия приюти художниците емигранти в Чикаго
  

Основателят на културния център в Чикаго Петър Георгиев и неговите съмишленици не са чертали планове за бъдещето, но за него лично, центърът се е превърнал в смисъл на живота му. Така е и с останалите наши сънародници, за които ежедневието без културния център би било еднообразно и сиво:

„При нас програмата е пълна. Хората искат да им се осмисли съществуването – да имат среда, където да се срещат със свои сънародници, които да не ги натоварват с политически и битови проблеми – отбелязва Петър Георгиев. А на въпроса как си представя културния център след още седем години отговаря така: – След 7 години си представям центъра така, както преди 7 години си представях нещата. Нямам идея как ще се развием, защото при нас нещата са много стихийни. Ако ни се изгуби духът, няма смисъл да продължаваме. С тези хора носим някакъв дух. Когато този дух изчезне всичко се обезсмисля…“

А духът го има и ако след 7 години продължава да ги има и българите в района на Чикаго, със сигурност и „Българика“ ще бъде едно от българските островчета в милионния град.

Репортаж на Елена Цанева, кореспондент на БНР в Чикаго

Снимки: Център „Българика“