Намират се в предградията на Чикаго и засега са четири на брой. Всеки от тях има своите почитатели и с нещо е по-различен от другия, но всички те си приличат – най-вече с това, че когато пристъпиш прага им забравяш, че България е от другата страна на океана. Това са българските културни центрове на Чикаго.
Тук хората създават България такава, каквато искат да бъде и търсят други за да я споделят заедно. Тук се правят и делови срещи или и-бори, празнуват се рождени дни, прожектират се филми, подреждат се художествени изложби и се вият нашенски хора.
В който от тях да ви отведем, със сигурност ще научим много вълнуващи истории за сънародниците ни, които са го създали и си дават среща в него.
Днес обаче отправяме поглед към център „Българика“, който отбелязва 7 години от своето съществуване.
„Идеята беше група от хора, които са играли в предишни танцови състави, да се съберем и да продължим да играем някъде – разказва Петър Георгиев, ръководител и основател на танцова школа, впоследствие превърнала се в културен център „Българика“. – Така се стекоха нещата, че първата година имаше малък брой хора, бяхме щастливи, нямахме много ангажименти, но се появи много интересна учителка. Тогава решихме да продължим с дейността си, но сред повече хора. Започнахме с няколко класове за начинаещи. Впоследствие се присъединиха още доста интересни преподаватели…И оттам тръгна всичко. В началото мислех, че е много лесно да събудим българина, но се оказа, че не е чак толкова. Освен народните танци, направихме много други програми.“
Така идва Великден – един от специалните дни за новосъздадения център и Петър се запознава с Даниела Вълканова, която работи във в-к „Българена“. Предлага ѝ, съвсем непринудено, да направи интервю за дейността на центъра:
„Много ми допадна начинът, по който Петър разсъждава – да се запазят българските традиции, позитивното в хората, как да бъдем по-единни, по-сплотени, като едно семейство. И действително, това сега дава резултат, защото „Българика“ е започнала като организация, танцова школа дори с пет – шест души. Сега вече говорим за стотици, дори хиляди хора, които са част от центъра.“
Оля Вучева е от 4 години в „Българика“ разказва за своите първи стъпки на „българска земя“ в Града на ветровете:
„Първо започнах да танцувам. Всички в „Българика“ – инструкторите, Петър са нашето семейство. Нашият център, който всички правим по-добър, а на празниците сме заедно“, споделя сънародничката ни.
В центъра нямат нужда от голяма реклама – Петър просто събира съмишленици. Не е човек на големите амбиции, но печели доверието на сънародниците ни. Хората идват с удоволствие и с нетърпение чакат да отминат ограниченията, свързани с пандемията.
„В Клуба има танци всяка вечер от понеделник до четвъртък по 2 класа – отбелязва Николай Шопов, който е в Борда на директорите. – Това са 8 класа на седмица, имаме и 2 детски класа по народни танци. Отделно имаме и клас по фитнес, планираме да възстановим класовете си по йога и салса. Провеждаме също и уроци по рисуване, изложби…“
Имат и художествена галерия – „Багрена“, на която Николай Шопов е домакин.
Основателят на културния център в Чикаго Петър Георгиев и неговите съмишленици не са чертали планове за бъдещето, но за него лично, центърът се е превърнал в смисъл на живота му. Така е и с останалите наши сънародници, за които ежедневието без културния център би било еднообразно и сиво:
„При нас програмата е пълна. Хората искат да им се осмисли съществуването – да имат среда, където да се срещат със свои сънародници, които да не ги натоварват с политически и битови проблеми – отбелязва Петър Георгиев. А на въпроса как си представя културния център след още седем години отговаря така: – След 7 години си представям центъра така, както преди 7 години си представях нещата. Нямам идея как ще се развием, защото при нас нещата са много стихийни. Ако ни се изгуби духът, няма смисъл да продължаваме. С тези хора носим някакъв дух. Когато този дух изчезне всичко се обезсмисля…“
А духът го има и ако след 7 години продължава да ги има и българите в района на Чикаго, със сигурност и „Българика“ ще бъде едно от българските островчета в милионния град.
Репортаж на Елена Цанева, кореспондент на БНР в Чикаго
Снимки: Център „Българика“
Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..
Още по-пъстър парламент очерта вотът на избирателите на предсрочните парламентарни избори от 27 октомври. Първоначалните прогнози вещаеха 9-партийно Народно събрание, но резултатите, които ЦИК провъзгласи след обработване на всички протоколи попариха..
Вот по инерция. Вот с последна капчица надежда, че утре всичко ще бъде наред и ще се чуем по изборен повод след четири години. Вот на огорчение от политиците, от нас самите, от други там, които не са гласували. "Нагласите са много..
"Българите украсяваме света", казва ни Емилия Юкер, която от десетилетия живее в Германия. Пъстротата на културните ни традиции, литературата, фолклора е..