Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бюджетът на БАН поставя в риск работата на институцията, алармират учени

Снимка: архив

Бюджетът за 2022 година, който се очаква да влезе в сила от месец април, предвижда средствата за политики в областта на образованието и науката да бъдат в размер на 6,4 млрд. лева. От тях за най-старата и авторитетна научна институция у нас – Българската академия на науките, са предвидени 119,860 милиона лева, с които да управлява своите 42 института, издателство, библиотека и научен архив. Разочароващ, унизителен и възмутителен – с тези определения учените от БАН коментират заделения за институцията бюджет. Според тях, настоящата година ще е поредната, в която ще има сериозен дисбаланс между хората на науката във и извън академията.

„Заплатите на учителите през 2022 ще нараснат средно с 12% и ще достигнат 125% от средната работна заплата в страната. И през 2021-а минималната учителска заплата беше по-висока от средна за професор в БАН“ – посочи в интервю за БНР проф. Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата към Академията.

Проф. Емануел Мутафов

Професорът е категоричен, че от години липсват целеви средства за издръжка на голяма част от институтите, а с допълнителната субсидия, която получават се осигуряват най-вече средствата за заплати.

„Предложението ни към МОН беше нашият бюджет да се увеличи с минимум 30 милиона лева – посочва Мутафов и допълва: – 28 милиона от тях трябваше да бъдат за увеличаването на заплатите на академичния състав, което е наложително, а останалите 2 300 000 лева да ни помогнат да компенсираме повишението на топло- , електроенергия и вода. Министерството на образованието се съгласи да бъдат поискани средства само за академичния състав и бюджетът да се увеличи с 20 400 000. Това обаче не е било прието от страна на Министерството на финансите.“

В момента средната работна заплата в БАН е 834 лв., за асистент - 946 лв. за професор - 1246 лв. По данни на НСИ, средната заплата в страната е 1543 лв., а за София тя е 2073 лв. Тоест, възнагражденията в БАН възлизат на 55 % от средните за страната. Институционалната подкрепа за Академията е необходима, за да се запази и развие експертизата и потенциала на БАН – убеден е заместник-председателят член кореспондент проф. Стефан Хаджитодоров:

Проф. Стефан Хаджитодоров

„Ние се подпомагаме финансово и привличаме немалко средства както от европейските програми, така и от фонд „Научни изследвания“ – отбелязва професорът. – Възмутително е обаче, че сме свидетели на изкуственото разделение между учените от Академията и в други институции, извън нея. Силно се надявам да не се стига до ситуацията отпреди 10-12 години, когато пускахме служителите си в неплатен отпуск, за да успеем да се справим в рамките на средствата, с които разполагахме.“

Днес, 7 февруари, в най-старата научна институция в България е свикано общо събрание, на което предстои да бъде решено какви ще бъдат следващите действия на учените в академията, които се заканват да протестират.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: архив, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52