Мария Крумова е сред малкото българи, която заминава за Острова не за да преследва емигрантската мечта, а по любов. За двете си години там тя развива множество привързаности – към изрядните цветни градини в аристократичните имения, към англичаните с туптящо сърце за живата природа и към... българския кавал, огласял до неотдавна родопските поляни.
Макар и да се намира отскоро във Великобритания, Мария Крумова вече се чувства пълноправен жител на едно селце в близост до град Ейлсбъри. Първата си година прекарва в изолация заради коронавируса, но сега „черпи с пълни шепи”.
„Всъщност сравнително скоро успях да се запозная по-добре със съселяните си – разказва тя. – Имам щастието покрай кучето, което разхождам постоянно, да срещам много хора – най-близките сред тях са южноафриканци, но също и много интересни англичани и българи. И тъй като прекрасното ни село се намира между Оксфорд и Лондон, в единия град ходя на народни танци, а в другия посещавам приятели.”
Преди да емигрира, Мария се занимава с бранд стратегии и бранд дизайн и, както се изразява, взема работата със себе си. Докато рестрикциите са най-силни заради епидемията, започва да учи градински дизайн в National design academy – защото едно от хобитата ѝ е градинарството и защото най-прекрасното, което среща, са градините. Днес тя съвместява двете професии и в част от времето се труди като градински дизайнер в именията на заможни англичани.
„От осем години живея на село, но в България отглеждах предимно зеленчуци и цветята не ми бяха толкова интересни – спомня си Мария. – Докато сега съм луда по цветята и ми доставя огромно удоволствие да правя истинско изкуство с тях – да наблюдавам как след като ги засея се съчетават. Нямам търпение да дойде пролетта, за да видя как всичките луковици, които посадих през последните няколко седмици, изглеждат в градините.”
Докато живее в родината, Мария Крумова е доброволец към природозащитни организации и обикаля страната с фотоапарат, заснемайки редица издевателства над природата – например незаконни сметища. Въпреки всичко казва, че не е от хората, които биха се изразили с думите: „В България нищо не е хубаво, в Англия всичко е прекрасно“.
„Голямата разлика не е между отделния човек в България и в Англия, а в общността, която тук е сила – казва Мария. – Преди няколко дни бях на среща в кметството на селото, на която се обсъди намерението на общината да засади овощна градинка върху едно диво място. Но стотината души казаха, че не искат да се изкореняват дърветата и храстите, защото сред тях живеят много животни и птици и сега ще се прави екологична оценка на мястото. Друг впечатляващ пример е строежът на новата железопътна линия, която минава близо до нашето село – 30 дни няколко екоактивисти прекараха в изкопана дупка под земята в знак на протест, за да не бъде докарана на мястото тежка техника.”
За да живее в хармония със себе си и с околния свят, Мария Крумова търси баланс. Баланс в това да е полезна за общността и близките си хора, затова и доброволства в National wildlife trust. „Макар да плащаш данъци, никой не ти дължи да бъде чиста твоята улица. Ти го дължиш на себе си, ако се уважаваш”, споделя своето верую тя. Баланс между будуването на ума и успокояването на собствената си душа пък Мария намира в свиренето на кавал. Първият ѝ учител е от Чепеларе, среща го през една зима, която прекарва в Смолян, малко преди да потегли към новия си живот. И не забравя да вземе със себе си инструмента, за да свири български фолклор – „сама и на гората”.
Съставил: Диана Цанкова /по интервю на Ина Николова за БНР-Стара Загора/
Снимка: личен архив
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..
В Генералното консулство на България във Валенсия е постъпила информация от близките на един от българските граждани, с които нямаше връзка досега, че са успели да установят контакт с него и се намира в добро здравословно състояние, съобщиха от..
Българската общност в Италия отбеляза 110 години от смъртта на Пейо Яворов. Това се казва в съобщение на сдружение "Български щит", изпратено до БГНЕС. На 3 ноември в италианския град Борго Верчели се проведе церемония в чест на 110..