През август 2015 г, прословутата фраза на германския канцлер Ангела Меркел „Ще се справим!“, отвори вратите на Стария континент за огромен поток бежанци от войната в Сирия. Заедно с тях към Европа поеха и хиляди икономически мигранти от Азия и Африка. Като гранична държава Турция подслони голяма част от потока, но използва ситуацията и за по-прагматични цели, като поиска финансиране от ЕС. Що се отнася до България – тя продължава да бъде по-скоро транзитна за този тип чужденци. През миналата година обаче трикратно се повишава броят на кандидатите за бежански статут, спрямо 2020-та. 

По данни на Регистрационно-приемателния център в Харманли, един от бежанските центрове у нас, интерес от страна на работодателите към потърсилите убежище в страната ни не липсва, но въпреки това едва 50 от настанените там 1400 души имат постоянна работа. Заети са предимно като хигиенисти, готвачи, в сферата на услугите и търговията. Нежеланието на повечето от чужденците да работят за български заплати остава една от главните причини за ниския процент заетост сред тези общности.

И все пак усилията за тяхното приобщаване към българското общество, порядки и начин на живот не спират.

Сънародничката ни Ива Гумнишка е от онези млади хора, които избират темата за бежанците и човешките права за свое призвание. Приета е в няколко университета в САЩ, но избира този в Ню Йорк, тъй като предлага подобни курсове в програмата си. 

Пред нея се разкрива цял един свят, в който хилядите човешки съдби не могат да те оставят безразличен. За разлика от повечето хора, които не се вълнуват особено от чуждите съдби, Ива поглежда от другата страна на монетата. Тя създава социално предприятие в помощ на засегнатите от конфликти и си сътрудничи с организации от Сирия, Афганистан, Ливан и Йемен. У нас, от услугите му се възползват около 40-50 души.

„Ние се стараем да изграждаме умения и възможности за хората да получават доходи чрез дигиталните технологии. За тази цел те трябва да се обучат на работа с компютър, да научат или да усъвършенстват английския език, както и да работят с различни онлайн платформи. Чрез фондацията ни, ние провеждаме и курсове по графичен дизайн, програмиране, предприемачество, а компанията ни осигурява възможност за надомна работа по различни проекти.“

Макар и кратък, тригодишният опит на Ива в сферата на социалното предприемачество в подкрепа на бежанците я среща с редица неуредици. А за тяхното разрешаване е нужна категорична намеса от страна на държавата:

„Необходима е ясно структурирана, централизирана програма за тяхната интеграция – категорична е Ива. – Много от хората идват без да говорят езика. Онези, които го владеят са малко, като те най-често са били студенти в България. Освен да овладеят езика по специализирана програма, каквато в момента на държавно ниво липсва, тези хора трябва да бъдат свързани с пазара на труда. Ролята на държавата е да подпомогне този процес, предоставяйки информация в кои сектори от икономиката ни е приложим техният опит.“

Като сериозна пречка пред бързата интеграция на бежанците, Ива определя и тромавите бюрократични процедури. Неправителствената ѝ организация съдейства за разрешаването на всевъзможни административни казуси.

Обясняваме им как да си заплащат осигуровки, какви са видовете договори, които трябва да подпишат и за какво да внимават в тях. За много от имигрантите е трудно да отворят дори своя сметка, тъй като банките им отказват и ги връщат. Служителите им нямат право да постъпват така, особено при представяне на българска лична карта. Това обрича бежанците да получават парите си на ръка и да станат част от сивата икономика, което е против интересите на страната ни“.

Снимки: Facebook / @humansintheloop