САЩ изпращат 1000 военнослужещи в Румъния

САЩ обявиха, че в близко време ще предислоцират около 1000 военни от Германия в Румъния. Според говорителя на Пентагона Джон Кърби, става дума за временни мисии по укрепване на отбраната на европейските съюзници, на фона на напрежението с Русия, предаде Радио Румъния. Новият контингент ще се присъедини към близо 900-те американски военни, постоянно дислоцирани в страната. Президентът на Румъния Клаус Йоханис, премиерът Николае Чука и министърът на отбраната Василе Динку приветстваха инициативата и заявиха, че тя ще изиграе важна роля в предотвратяването на всякакви негативни събития, свързани с безопасността в региона. Медията припомня, че неотдавна президентът се изказа в подкрепа на засилването на военното присъствие на НАТО и САЩ в Румъния и Черноморския регион.
В сряда, по време на визитата си в Букурещ, френският външен министър Жан-Ив льо Дриан заяви, че и Франция може да изпрати в Румъния няколкостотин войници и че такова предложение ще бъде внесено на предстоящата този месец среща на министрите на отбраната от НАТО.

Турция предложи посредничество в конфликта между Русия и Украйна

Президентът Реджеп Ердоган предложи Турция да бъде посредник за преодоляване на напрежението между Украйна и Русия. „Изявленията на администрациите на Москва и Киев показаха, че подхождат положително към поканата“, съобщава Турското радио и телевизия. Турция, която е сред тези, които се стремят да премахнат риска от конфликт, е показала, че една страна в НАТО може да установи добри отношения както с Русия, така и с Украйна, посочва медията. След като на 3 февруари Ердоган посети Киев, турският президент очаква визита от другата страна - на руския президент Владимир Путин, макар датата още да не е уточнена.
Междувременно беше съобщено, че при престоя си в Киев Ердоган е подписал с украинския президент Володимир Зеленски споразумение за производство на турски ударни дронове "Байрактар" в Украйна, каквито тя вече е ползвала в Донбас.

Кипър и ЕС се споразумяха да връщат мигранти по родните им страни

Първо по рода си споразумение, регулиращо връщането на мигранти по родните им страни, подписаха Кипър и Еврокомисията. То включва ясни стандартизирани процедури за връщането чрез съвместни операции между Кипър и Еврокомисията, с участието на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO), предаде от Кипър кореспондентката на БНР Бранислава Бобанац.
Кипър има най-голям приток на нелегални мигранти пропорционално на населението от всички държави-членки на Евросъюза. От началото на тази година са подадени 1335 нови молби от търсещи убежище, което е почти 2 пъти повече, отколкото през януари 2020 г., като основните мигрантски потоци са от Африка.

В Гърция протестират отстранени от работа неваксинирани медици

В Гърция се провеждат протести на медици, отстранени от работа, защото не са ваксинирани, предаде кореспондентката на БНР Катя Пеева. По решение на правителството неваксинираните медици, които сега са в неплатен безсрочен отпуск, ще бъдат уволнени от март. Директори на болници предупреждават, че ще останат без персонал не само в Covid отделенията, но и във всички сектори на болнична помощ. Те са категорични, че мобилизираните частни лекари не могат да решат проблема. Според синдиката на работещите в държавните болници, над 3 хиляди специалисти са в болнични и карантина. От опозицията изказват съмнения, че правителството иска умишлено да обезсили държавните болници, за да финансира частните.

Газовата връзка между България и Сърбия ще е готова до октомври 2023 г.

На церемония в Димитровград бе направена първа копка на строителството на сръбския участък на междусистемната газова връзка България-Сърбия. Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че газопроводът ще бъде готов за експлоатация до октомври 2023 г. Според Бърнабич, тогава снабдяването с природен газ ще бъде по-сигурно както в Сърбия, така и в региона, предаде БГНЕС. Премиерът припомни, че проектът е планиран още през 2015 г. и е обявен за приоритетен от ЕС, а общата му стойност е 85,5 млн. евро. Сръбската част ще е дълга 109 км, а общата дължина на трасето през двете държави е 170 км с капацитет 1,8 милиарда куб. м газ годишно, информира сайтът на сръбското правителство. На церемонията присъства и българският министър на енергетиката Александър Николов.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: ЕПА/БГНЕС