Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мандри, изби, кулинарни фестивали – на какво ухае Българският Северозапад

Снимка: severozapazenabg.com

Северозападна България може да е сред най-бедните региони в ЕС, но пък е един от най-добре запазените от природна гледна точка. Освен това е все още незасегнат от масовия туризъм. Две са причините за това. От една страна, тук липсват големите индустриални предприятия, които да замърсяват въздуха и почвата, а от друга – безобразната инфраструктура, която затруднява достъпа на туристите до този богат на природно и културно наследство край. „Но пък в световен мащаб именно тези диви, трудно откриваеми кътчета придобиват все по-голяма туристическа стойност“ – твърди журналистът Мариана Гомилева от сайта „Северозапазена България“. 

С колело до брега на Дунав за дегустация на местния памид

Селският туризъм е най-подходящият начин да усетиш природата и да се насладиш на малките радости в живота – като например вкусната и екологична храна. „Именно това кара туристите да преодоляват трудностите, свързани с лошите пътища и да посещават Северозапада. И всяко пътуване е оцветено с емоции и вкусове“ – казва Мариана Гомилева. Покрай пандемията, интересът към къщите за гости в региона значително се е увеличил. На места се предлагат атракции като събиране на билки, доене на крави, приготвяне на характерни ястия по стари рецепти и т.н.

На какво ухае Българският Северозапад?

„Ухае на омайната смес на розов божур, на игликата по поляните на Врачанския Балкан, ухае на прясно изпечените торлашки баници с дебелите кори, на свежестта на стотиците поточета, особено през пролетта, когато водопадите стават буйни, ухае на чаша рубинена Гъмза – един сорт, който е специфичен само за тази част на страната. Ухае на прясно приготвена риба от Дунав – нещо, което също е предпоставка за селски туризъм. Дори ако щете, на успокояващия тамян на манастирите, а те са в изобилие в този край“ – не скрива емоциите си Мариана.

Мариана Гомилева. В района туристите могат да дегустират вино от огромни бъчви

Вино и сирене като част от туристическата мозайка

Северозападна България е винарски регион. Тук се произвеждат типични местни сортове като Гъмза, Памид и други. Избите организират дегустации на вино и са част от визитната картичка на региона, заедно с множеството кравеферми и мандри. Чистата природа и просторните пасища са идеалната предпоставка за това. Както и инициативността на хората, които отвориха мандрите си за посещение на туристи и предлагат дегустации, развеждат гостите из производствените цехове и пр.

Дегустациите на местни сирена са на почит сред туристите

Така е в района на село Боровица край Белоградчишките скали. „Там  хората са инвестирали в кравеферма, която същевременно е и мандра. Постарали са се да има затворен цикъл на производство“, казва Мариана Гомилева. 

Кравефермата и мандрата край с.  Боровица приема всякакви туристи

Близо до селото пък има чудесна винарна, където се предлагат дегустации. Подобно съчетание на мандра близо до изба, които посрещат туристи откриваме и във врачанското село Типченица. В село Стакевци пък предлагат следното преживяване извън матрицата: „Там има приключенски детски лагер. Малчуганите берат билки, запознават се с живота във фермата, общуват със сърни, зайци, пауни, пуйки... Могат да издоят коза, крава и пр. И така ги изкарваме от дигиталния свят“ –обяснява Мариана.

Чудно място Стакевци

Фестивалният туризъм е другият коз за устойчивото бизнес развитие на региона. Като се започне с прословутия Фестивал на малината в живописния град Берковица и още:

„Прави се и фестивал на Торлашката кухня „Бел муж“ – това е ястие на Северозападна България, изцяло с млечни продукти. В село Баница пък има фестивал на баницата, където се предлагат баници с какви ли не плънки, включителнос агнешки дреболии. Много разпространена е торлашката подправка „бабина душица“. Това е местна планинска чубрица, която дава специфичен дъх на ястието. Тези фестивали допринасят за развитието на селския туризъм. Най-старият и известен е „От Тимок до Искър“ в Белоградчик. Той събира целия фолклор на Северозапада с много участници от съседна Сърбия и е апотеоз на местната култура и кулинарно наследство“ – казва в заключение Мариана Гомилева.

Снимки: Мариана Гомилева и severozapazenabg.com                                             

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Зелник, скроб, пълнозърнести пици и боза – кюстендилските села като атрактивни гастро дестинации

Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..

публикувано на 07.06.24 в 08:25

От лозето до бутилката – легендарният Мавруд като част от визитката на България

Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки..

публикувано на 31.05.24 в 10:05

Мексикански туристи пристигат у нас за културни обиколки

Чартърни полети от Мексико до София ще се изпълняват на всеки две седмици до края на месец ноември 2024 г., съобщава bgtourism.bg. Преди дни самолет на български авиопревозвач с 320 мексикански туристи е кацнал на летище София. Оказва се, че това е..

публикувано на 26.05.24 в 10:35