Северозападна България може да е сред най-бедните региони в ЕС, но пък е един от най-добре запазените от природна гледна точка. Освен това е все още незасегнат от масовия туризъм. Две са причините за това. От една страна, тук липсват големите индустриални предприятия, които да замърсяват въздуха и почвата, а от друга – безобразната инфраструктура, която затруднява достъпа на туристите до този богат на природно и културно наследство край. „Но пък в световен мащаб именно тези диви, трудно откриваеми кътчета придобиват все по-голяма туристическа стойност“ – твърди журналистът Мариана Гомилева от сайта „Северозапазена България“. 

Селският туризъм е най-подходящият начин да усетиш природата и да се насладиш на малките радости в живота – като например вкусната и екологична храна. „Именно това кара туристите да преодоляват трудностите, свързани с лошите пътища и да посещават Северозапада. И всяко пътуване е оцветено с емоции и вкусове“ – казва Мариана Гомилева. Покрай пандемията, интересът към къщите за гости в региона значително се е увеличил. На места се предлагат атракции като събиране на билки, доене на крави, приготвяне на характерни ястия по стари рецепти и т.н.

На какво ухае Българският Северозапад?

Вино и сирене като част от туристическата мозайка

Северозападна България е винарски регион. Тук се произвеждат типични местни сортове като Гъмза, Памид и други. Избите организират дегустации на вино и са част от визитната картичка на региона, заедно с множеството кравеферми и мандри. Чистата природа и просторните пасища са идеалната предпоставка за това. Както и инициативността на хората, които отвориха мандрите си за посещение на туристи и предлагат дегустации, развеждат гостите из производствените цехове и пр.

Така е в района на село Боровица край Белоградчишките скали. „Там  хората са инвестирали в кравеферма, която същевременно е и мандра. Постарали са се да има затворен цикъл на производство“, казва Мариана Гомилева. 

Близо до селото пък има чудесна винарна, където се предлагат дегустации. Подобно съчетание на мандра близо до изба, които посрещат туристи откриваме и във врачанското село Типченица. В село Стакевци пък предлагат следното преживяване извън матрицата: „Там има приключенски детски лагер. Малчуганите берат билки, запознават се с живота във фермата, общуват със сърни, зайци, пауни, пуйки... Могат да издоят коза, крава и пр. И така ги изкарваме от дигиталния свят“ –обяснява Мариана.

Фестивалният туризъм е другият коз за устойчивото бизнес развитие на региона. Като се започне с прословутия Фестивал на малината в живописния град Берковица и още:

„Прави се и фестивал на Торлашката кухня „Бел муж“ – това е ястие на Северозападна България, изцяло с млечни продукти. В село Баница пък има фестивал на баницата, където се предлагат баници с какви ли не плънки, включителнос агнешки дреболии. Много разпространена е торлашката подправка „бабина душица“. Това е местна планинска чубрица, която дава специфичен дъх на ястието. Тези фестивали допринасят за развитието на селския туризъм. Най-старият и известен е „От Тимок до Искър“ в Белоградчик. Той събира целия фолклор на Северозапада с много участници от съседна Сърбия и е апотеоз на местната култура и кулинарно наследство“ – казва в заключение Мариана Гомилева.

Снимки: Мариана Гомилева и severozapazenabg.com