Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм, който може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантовите компютри. Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров, чиято работа, по думите му, се нарича математическо моделиране или прилагане на математиката в други науки.

С помощта на алгоритъма учените от Българската академия на науките успяват да решат задача на физика Ричард Файнман и по този начин да направят още една крачка към компютъра на бъдещето.

“Чрез нашия подход може да се изследва при какви условия е възможно квантовият компютър да работи при стайна температура, тъй като сега той не може да съществува и веднага се разпада – обяснява Венелин Тодоров. – Могат да се изследват и потенциални изчислителни структури, които са кандидати за наноструктури в квантовите компютри. Надяваме се да имаме малък принос в тази област – колегите от БАН продължават да работят, дори сега са привлечени учени от Съединените щати. Знаем, че една от целите на програма “Цифрова Европа” е до 2030 г. континентът да разполага с първия си квантов компютър.”

Алгоритъмът има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на лаптоп. А това е напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи.

“Нашият метод драстично подобри резултата – с 3 или 4 порядъка спрямо съществуващите алгоритми, а това означава три нули зад десетичната запетая или хиляда пъти по-висока точност – казва ученият. – Тези индекси на чувствителност са много важни за отчитане на надежността на резултатите от модела, тъй като чрез тях ще може по-точно да се проследява концентрацията на десетки замърсители във въздуха. Според изследванията София се намира някъде около 500-ното място по този показател в света, изобщо големите градове страдат от замърсяване.”

Резултатите, получени като част от проекта, ще допринесат и за борбата срещу коронавируса. “Ще може да се проследява скоростта на разпространение на болестта”, пояснява Венелин Тодоров. Освен в здравеопазването алгоритъмът има приложение в области като устойчиво земеделие, чиста енергия, околна среда, киберсигурност.

Ученият изтъква, че изкуственият интелект вече е навсякъде около нас – стои в основата на много приложения, включително виртуалния асистент в смартфоните, засяга пазаруването онлайн, търсачките набират и обработват голям обем от данни.

“Можем успешно да решим такива уравнения, които се описват в процесите на обучение на невронни мрежи – казва още Венелин Тодоров. – Нашият метод има потенциал да трансформира основни сектори на индустрията, още повече, че икономическият растеж и благосъстоянието на Европа все повече ще се опират на внедряването на подобни интелигентни системи с много голяма размерност. Така че това е бъдещето.”

Младият учен вярва, че Бог често е двигател на научните открития. Затова и се вдъхновява от основоположниците на квантовата физика Вернер Хайзенберг, Макс Планк и Ервин Шрьодингер, които по естествен начин са съчетавали науката с вярата. Освен че от малък се увлича по математиката, Венелин Тодоров има още една причина, за да изследва докъде ще го отведе Бог в преодоляването на човешките граници по пътя на познанието – заветът на покойната му майка да се занимава с наука. Именно на нея той посвети наградата “Джон Атанасов”, която получи от президента през м.г.

• Д-р Венелин Тодоров: Наука на световно ниво може да се прави и в България

• Съвременната наука не изключва вярата в Бог