„Ти си толкова пъти човек, колкото чужди езици знаеш“ – гласи стара чешка пословица. Когато обаче интересът към изучаването на чуждия език продължи и след като вече го владееш добре, тогава се превръщаш в изследовател в полето на лингвистиката – необятна територия, с голям потенциал за развитие. Колкото по-задълбочено се изследва един чужд език от учените в университета, то това неминуемо ще доведе и до по-доброто му усвояване от студентите. Тъкмо заради своята всеотдайна работа в изследването и преподаването на словашки език в България, със специална награда бе отличена доц. Даниела Константинова от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. В Словашкото посолство в София тя получи Сребърен плакет на министъра на външните работи и европейските въпроси на Словакия за своя принос в популяризирането на езика, литературата и словашката култура в България.
Във Великотърновския университет словашки език се изучава още от далечната 1978 г. Тогава е открит първият лекторат, а от 1995 г. словашкият е включен като отделна специалност. Днес този славянски език е част от специалността „Приложна лингвистика“, като тя има различни модификации с фокус върху международните отношения, туризма, информационните технологии и т.н.
Задочната ни среща с доц. Даниела Константинова е в ден, в който се провеждат изпитите на студентите от специалност Приложна лингвистика. Това са около 10-12 човека, но тъй като има и други специалности, в които студентите могат да изберат да изучават словашки като втори език, броят на тези, които учат този славянски език достига над 30 на година.
„Хората у нас най-често знаят малко за Словакия, защото това е неголяма славянска държава на картата на Европа. Има какво да преоткрием – ние за Словакия и словаците за България – посочва доц. Константинова. – Много наши студенти още по време на следването си работят като екскурзоводи на морето, аниматори, има такива, които работят в различни компании, свързани с консултантски услуги, колцентрове. Към нас често се обръщат различни работодатели, компании от Словакия, които търсят студенти със словашки език.“
Работата на всеки един университетски преподавател е свързана с научно-изследователска дейност. Като специалист доц. Даниела Константинова има десетки публикации върху лексикологията, фразеологията, и морфологията на словашкия език. Последната ѝ книга разглежда словашките падежи през призмата на българската наука и българските разбирания за падежите. „Опитвам се по достъпен начин да представя словашката падежна система, така че това да бъде от полза за всички, включително и за нашите студенти, за които падежите представляват интерес”.
„В българския език няма падежи и за нас като българи те са голям препъникамък. Обикновено работата ми сега е пред компютъра, заради условията на обучение в електронна среда. Иначе обичам да чета художествена литература и следя всичко, което излиза в превод на словашки, има доста книги с художествена литература, преведени от словашки на български. Интересът към българския език в Словакия е точно такъв, какъвто е интересът и към словашкия език у нас. В университета „Коменски“ в Братиславаи в университета в гр. Прешов, където се изучава български език, колегите също полагат много усилия да поддържат жив интереса към изучаване на български, но нещата често са следствие от геополитическите процеси. Вече има много словаци, които всяка година идват на нашето Черноморие. Известно ми е, че допреди няколко години интересът не беше такъв, но миналата година, заради пандемичните ограничения за пътуване, много словаци са предпочели България за лятната си ваканция. Това може само да ни радва.“
Снимки: Facebook/SlovakEmbassyBulgaria, pixabay
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..