Стефан Стамболов е сред малцината български държавници, които за кратък период успяват да достигнат непостижимото в рамките на краткия човешки живот. Революционер, поет, еволюирал в политик и реформатор той е един от видните строители на съвременна България. 

Роден е на 31 януари (12 февруари по нов стил) 1854 г. в Търново, в семейство с общо 10 деца. Изпратен е да учи в Духовната семинария в гр. Одеса. Но вместо на послушание и молитви, той се отдава на анархизма. Включва се в Движението за създаване на българска самостоятелна църква и е изгонен от Одеската семинария. 

През 1873 г. младият Стамболов се озовава сред българската емиграция във Влашко. През лятото на 1874 г. участва в Общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и заради своята енергичност е назначен за един от организаторите на Старозагорско въстание от 1875 г. На следващата година Гюргевският комитет го определя за главен апостол на Търновския окръг по време на Априлското въстание (1876 г.). Включва се в Българското централно благотворително общество, което участва дейно в Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. 

След Берлинския конгрес от 1878 г., който ревизира резултатите от войната и разпокъсва освободената от османска власт българска територия, Стамболов е сред създателите на комитетите „Единство“ за съединение на българските земи. Организира Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Той е един от най-ревностните защитници на Съединението от 1885 г. Като председател на Народното събрание решително се противопоставя на проруския преврат, свалил от власт княз Александър Батенберг. През 1886 г. е назначен в регентския съвет на младото княжество.

Едва 25-годишен той навлиза в дълбоките води на политиката, за да положи основите на българската държавност. Още интересни факти за личността и делото на големия български държавник можете да научите от публикацията Стефан Стамболов – държавникът, който модернизира България от колекцията на Радио България. 

Съставил: Дарина Григорова