Идва допълнително европейско финансиране за проекти на земеделски производители, одобрени в предходния програмен период – до 2020 г. Това са целеви средства, предназначени единствено за сектор земеделие, а целта е да се обезпечи работата им в преходните две години /2021 и 2022/ до стартирането на следващия период за проектно подпомагане, който е от 2023 до 2027 г. Добрата новина идва навреме, за да смекчи удара, нанесен от голямата инфлация и свития пазар вследствие на икономическата и корона кризата.

Средствата са налице, но ако администрацията не работи бързо, за да могат земеделците и фермерите да ги получат своевременно, има риск те да не бъдат усвоени или дори „изядени“ от инфлацията. Това каза в интервю за БНР- Кърджали Иванка Душкова, директор на Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група Стамболово - Кърджали 54". Този тип сдружения /МИГ/ представляват публично-частни партньорства, които изпълняват ролята на посредник между държавата и бенефициентите на местно ниво. В страна има общо 64 такива структури, които са отговорни за първичното пресяване на проекти, дошли от земеделски производители или от друг вид публични и частни организации.

От директора на МИГ в Кърджали научаваме, че тази година за всяка една Местна инициативна група са разпределени 700 хиляди евро, целеви средства единствено в Сектор „Земеделие“. Парите не са обвързани с корона кризата, която пък е взета предвид при определяне на по-големия размер на помощта за аграрните направления в периода 2023-27г.

Срокът за кандидатстване с нови проекти също е удължен, вместо до 2023 г., документи за подпомагане в новия програмен период ще се подават до юни 2025 г. Те са предназначени за почти всички селскостопански сфери,  за да могат да достигнат както при големите, така и при малките земеделски стопанства / с общ производствен обем от 2 до 8 хил. евро/ – посочи Иванка Душкова. По думите й обаче, бавните действия на държавната са ставали неведнъж причина за проваляне на вече одобрени проекти. „Задържане на даден проект с 1-2 години демотивира бенефициентите, условията се променят и в крайна сметка те се отказват на работят по проектите“ – обясни Иванка Душкова:

„Количествено-стойностните сметки за строителство, цена на машини, на труд и т.н. през изминалата година скочиха драстично и така бенефициентите не могат да изпълнят заложените по проект дейности. Виждаме, че всичко поскъпва, а ръстът при строителните материали е 2-4 пъти. Но този проблем не е само за нас, с него се сблъскват всички в България. Имаше с около 2 години забавени проекти, но сега малко се забърза работата в администрацията - от известно време назначиха и нови служители и лека-полека наваксват. Но проблемът е, че хората нямат свои пари, за да финансират проекта си, да го отчетат и накрая спокойно да изчакат, докато им възстановят инвестицията с проектното финансиране.“

По думите на Иванка Душкова, на местно ниво инициативната група оценява проектите като съставя хиляди страници с протоколи и доклади. Това отнема не по-малко от два месеца. Ако процедурата и в централната администрация се ускори до месеци, а не години, то и проблемът със забавените плащания ще се реши. Иванка Душкова формулира още няколко проблема, които пречат на реализацията на проекти с европейско финансиране:

„С настоящата галопираща инфлация вече и 6 месеца са прекалено дълъг срок, който променя и усложнява реализирането на проектите. Съветът ми е да се забърза работата в Държавен фонд „Земеделие“. Много голям проблем създават и банките – те трудно отпускат кредити и изискват ипотека на имущество, въпреки че бенефициентът представя сключен договор с Държавната агенция. Тук идва и друг проблем - като изтеглят кредит, бенефициентите трябва да започнат веднага да погасяват, но нямат средства за това. По тази причина трябва да има гратисен период, за да могат земеделците да получат целево финансиране и тогава да започнат да погасяват сумата от кредита.“

Снимки: БГНЕС, Местна инициативна група Стамболово - Кърджали 54