Как науката на бъдещето обединява знанията, до които достигат учените в отделните ѝ направления, предупреждава, чертае спасителен път, лекува? Пример за подобно единодействие дават биоинформатиката, изчислителната биология и изкуственият интелект в търсенето на възможности за ранно откриване на тумори.
Ванеса Гецева плува свободно в тези свръхконцентрирани на интелект, познания и откривателства води. Вече с бакалавърска степен по компютърни науки и биоинформатика от Ramapo College в Ню Джърси, днес тя е докторант в областта на биологичните науки в Columbia University. Освен това е автор на три научни публикации и носител на над двайсет награди – сред тях президентското отличие “Джон Атанасов” за дебютен пробив в компютърните технологии.
“Още от малка много обичах математиката и информационните технологии”, казва Ванеса. В четвърти клас започва да се занимава с програмиране, в осми се запознава със света на научните разработки, а година по-късно открива биоинформатиката. “Фактът, че използваш знанията си по информатика, за да направиш нещо полезно в сферата на биологията, беше много впечатляващо за мен”, добавя тя.
Желанието ѝ някой ден да бъде сред просветените, които се докосват до най-авангардното научно знание, я отвежда в Съединените щати. А колежът в Ню Джърси се оказва мястото, дало учени за американската компания, създател на една от ваксините срещу коронавирус. Докато учи за бакалавър, Ванеса работи по проект в лабораторията на д-р Парамджийт Бага и Скот Фрийс. Там изследва влиянието на определени елементи в ДНК, които не кодират протеини, в механизма за създаването на ДНК разнообразието.
“Тези протеини са с различни клетъчни функции или свойства – пояснява Ванеса Гецева. – Има предимства, но и недостатъци, защото еизчислено, че около 15% от човешките наследствени ракови заболявания са свързани с алтернативни сплайсинг събития. По време на проучването разполагахме с база данни, съдържаща десетки хиляди човешки ДНК секвенции, както и със създадени от нас компютърни програми. Резултатът от всичко това е, че можем да контролираме определени заболявания – наследствени и ракови.”
Последният проект с участието на Ванеса е свързан с разработването на модел за обучение на изкуствен интелект, който да намира тумори или да ги предсказва.
“Заедно с Матю Брендъл – един от докторантите в лабораторията, разработихме модел за дълбоко обучение, който изчислява туморната честота в хистологични изображения, открива райони в тях с високо съдържание на тумор – казва младият учен. – Дълбокото обучение (компютърен метод за възпроизвеждане на гъста мрежа от неврони – бел.ред.) в момента навлиза много в сферата на биоинформатиката. За проекта използвахме публично достъпни хистологични изображения и открихме, че нашият модел се справя страхотно със задачата. Той може да бъде приложен директно в медицината.”
Докато се занимава с докторантурата си, Ванеса подава ръка на деветокласничка от родния й град Шумен.
“Весела също е програмистка и заедно работим по биоинформационен проект, който се надяваме да представим на научна конференция много скоро – разказва тя. – Аз самата в момента се уча да бъда ментор и съм много щастлива да споделя знанията си с това момиче. За мен това е нещо ново, радвам се, че мога да помагам на мотивирани деца.”
Ванеса Гецева споделя, че много й липсва България. През следващите пет години обаче ще се съсредоточи върху завършването на образованието си в Съединените щати. А след това би искала да работи в някоя от големите фармацевтични компании. “Когато завърша докторантската си степен, може да се прибера в Европа – но кой би могъл да каже какво ще се случи”, казва тя.
Съставил: Диана Цанкова /по интервю по интервю на Добромир Видев, БНР-„Хоризонт“/
Снимки: bioinformatics.ramapo.edu и личен архив
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..