На 18 януари се прекланяме пред „бащата на православието“, както нарекли още приживе родения в Египет св. Атанасий /295г./. Богослов и духовник, патриарх на Александрия от 328 до 373 година, св. Атанасий Велики е първият, който разпространява в Европа монашеството, възникнало в Египет.

• Мястото където самият Св. Атанасий е общувал с Бога: На Атанасовден в Чирпанския манастир се стичат богомолци от близо и далеч 

Народът ни тачи светеца и като покровител на снега и леда. Разпространено е вярването, че на своя празник свети Атанасий отива в планината на бял кон. Сваля зимния кожух, облича копринена риза и се провиква: „Иди си, зимо, да дойде лято!”. Затова и българинът казва, че от този ден нататък Зимата започва да се оттегля и да прави място на Пролетта и възраждащата се природа.

В народните представи свети Антоний, когото почитаме ден по-рано, и свети Атанасий са братя близнаци. Затова на Атанасовден в някои райони на страната ни извършвали ритуали за побратимяване – с убеждението, че братята-близнаци Антон и Атанас ще бдят над побратимите и ще покровителстват тяхното родство. 

На днешния ден, освен носещите името на светеца – Атанас, Атанаска и техните производни, празнуват и ковачите. Това е свързано с легендата, според която Антон и Атанас били ковачи, дори изобретили ковашките клещи. Как се е случило това, защо в някои райони двата поредни дни се наричат „медени” и какви забрани се спазват – прочетете в публикацията „Сладки и медени” – поверия, ритуали и легенди за Антоновден и Атанасовден, от колекцията на Радио България.

Редактор: Елена Каркаланова