Художниците са особена порода човешки същества. Много от тях живеят по свои собствени правила, тъй като свободолюбието не им позволява да попаднат в калъп и през целия си живот да вършат едно и също, по един и същи начин. Преди 30 години, през 1992 година, българското изобразително изкуство, губи един от своите изключителни таланти – художникът Димитър Казаков-Нерон (1933-1992). За да си осигури някакъв стабилен доход, през годините Казаков работи като плакатист, художник във военен завод и на други места, докато не избира съдбата на свободен творец в столицата. Редица от творбите, които създава, не биват допускани до изложби в рамките на социалистическа България, но онези, които успява да представи в чужбина, са високо оценени от тамошната публика. Успешни самостоятелни изложби, художникът подрежда в Гърция, Швейцария, Австрия, САЩ, Франция, Испания, Япония, Кувейт.
През 1981 година Димитър Казаков изоставя живописта, заради тежката алергия, която развива към маслените бои. Нито за миг обаче не помисля да се откаже от рисуването. Почти веднага ги замества с акрилни и акварелни бои. Овладява и тънкостите на скулптурата и дърворезбата. За своя 59-годишен живот, Димитър Казаков завещава на българското изкуство над 15 000 живописни платна, акварели, графики, рисунки, пластики, както и рисувана керамика, а картините му са сред най-ценените.История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..