Изминаха над 600 дни от началото на пандемията от Covid-19. Време, което преобърна изцяло начина ни на живот, направи ни по-отчуждени и самотни от всякога. Страхът за оцеляването повлия и на ежедневието ни, карайки ни да преосмислим задълженията и приоритетите си, да ограничим срещите си с близки до сърцата ни хора, които са извън семейството, както и да търсим нови методи за самообучение и самоусъвършенстване.

Досегашният присъствен модел на обучение – и за учениците, и за студентите, също беше силно ограничен. Наложи се учители, ученици, преподаватели и студенти да се адаптират бързо към недостатъчно застъпената в България онлайн среда на обучение. И ако за по-младите тази промяна не предизвика особени трудности, то за по-възрастните работата онлайн се оказа нелеко изпитание. Именно бързата адаптация към новата среда и разработването на материала по начин, който позволява по-ясното му преподаване и разбиране онлайн, често поражда въпроси за ефективността на този тип образователен процес. А изгледите този процес скоро да приключи, изглеждат нищожни. Учениците са нарочени като един от заразоносителите, дори да прекарват вируса безсимптомно. Затова заместник министърът на здравеопазването Георги Йорданов препоръчва те да преминат отново в онлайн формат на обучение. Не много по-различна е ситуацията със студентите. Поне това сочат изводите от новоиздадения наръчник „Тенденциите в онлайн образованието“, чийто автор е университетският преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ Людмила Кирилова. Три са основните аспекта в развитието на този процес, посочва тя в интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР.

„Техническата обезпеченост на преподаватели, студенти, материална база във висшите училища. Прави впечатление, че тя е недостатъчна, може би защото пандемията и започналото непредвидено онлайн обучение даде своето отражение. Друго, което наблюдавахме по време на изследването, беше подготовката на преподавателите, които освен да осмислят и обяснят изучавания материал на своите студенти, трябваше да се справят и с технически неуредици, както и с проблеми, провокирани от недобрата интернет връзка. Третият елемент, който изследвам са самите студенти и тяхното отношение към образователния процес.“

Разликата в интернет свързаността в София, Пловдив, Варна и останалите по-малки населени места в страната е голяма, сочи друг извод от изследването. Това води до чести прекъсвания, недобра картина, звук и връзка между участниците в процеса, което отвлича вниманието им и прави обучението неефективно.

Един от основните методи, използвани за съставянето на наръчника са множеството анкети със студенти и преподаватели от български и чужди университети.

Какво показва общото мнение?

„Това, че човек може да се включи и работи отвсякъде, е изключително удобно – обяснява Людмила Кирилова – Спестява време, транспорт, а и много от студентите работят и за тях е улеснение, че могат да се включат само за периода на лекцията. Хубаво е, че платформата, която използваме, ни позволява да записваме провежданите от нас лекции и всеки от студентите може да ги чуе колкото пъти му е необходимо. Имат достъп и до допълнителни материали и литература“ – продължава преподавателят в катедра „Японистика“ на най-старото висше учебно заведение у нас.

Макар да е няколко стъпки назад от останалите европейски държави по отношение на обучението в онлайн среда, България бързо наваксва, тъй като процесът на дигитализация в образованието става необратим. Все по-голяма част от материалите, необходими за обучението на студентите, ще се изпращат и получават онлайн, а срещите между тях и преподавателите, ще стават все по-малко.

Съставил: Йоан Колев (по интервю на Анелия Димитрова, БНР „Христо Ботев“)

Снимки: БГНЕС