България не е сред първите държави, за които ще си помисли почитател на една от най-прочутите пенливи алкохолни напитки – бирата. Най-ранните свидетелства за нейната консумация са от преди повече от 7000 години. Първо в Иран, а по-късно в Египет и Месопотамия. Поради простата причина, че почти всеки продукт съдържащ въглехидрати може да ферментира, напитки наподобяващи бирата са били познати на много култури и общества по света. Страстта към пивоварството и развитието му, като част от икономиката на различните европейски страни, започва по различно време и с различа интензивност. На фона на хилядолетната история на бирата в Белгия, вековните пивоварни традиции на страни като Германия, Холандия и Чехия, свидетелствата за промишленото производство на бира в България са от доста по-късен период.
Малко преди или около Освобождението на страната от турско робство, у нас е открита първата фабрика, в която работи чешки майстор пивовар. Тя се намирала в Русе и носела името на Света Петка. През 1882 година, пивоварната се слива с новопостроеното от австрийския предприемач Йохан Хаберман едноименно предприятие.
Първите опити за домашно пивоварство пък са още по време на робството, като един от пионерите в тази дейност бил унгарският революционер Лайош Кошут.
Макар и силно ограничена заради по-трудния достъп до някои от суровините, традицията на домашното пивоварство се запазва, а от началото на 21 век и особено в последните 15 години преживява своя разцвет. Немалко от започналите като на шега опити да се свари бира за лична консумация карат нейни почитатели да основат свои собствени малки, а и не толкова малки пивоварни. В момента (до края на 2021 г.) регистрираните у нас производители на бира са 37. Три от тях са големи компании, 8 средни и 26 – микропредприятия. Все по-голямото търсене на различни от стандартния лагер-стил кара и хегемоните на бирения пазар у нас, макар и бавно, да предлагат стилове като ейл /Аle/, пейл ейл /PaleAle/, IPA /IndianPaleAle/, стаут /Stout/, портър /Porter/ и други.
Навлизането на тези стилове до голяма степен се дължи на малките крафт-пивоварни, които бързо откриха какво извън технологията ще ги отличи от наложилите се на пазара марки. Появата им провокира магазини и заведения да предлагат богат избор от хмелени изкушения за дома и за консумация на място. Някои от тези места се превърнаха в уютни пространства за сбирки на любителите на пенливата напитка, част от които дори създадоха свое „Общество на колекционерите на бирени артикули в България“.
Негови членове са хора, за които да пийнат една бира е не просто повод да се срещнат, но и да научат нещо ново за любимата напитка. За това свидетелстват някои от притежаваните безценни колекции от етикети, подложки, чаши, рекламни сувенири и други. Един от колекционерите е учителят Огнян Аспарухов, в чиято сбирка откриваме подложки от цял свят:
„Не мога да кажа коя беше първата подложка, която си запазих. Спомням си, че беше през 2007-8 година. Тъй като в чужбина слагането на подложки и рекламни материали в заведенията е нещо нормално, също както това да си ги отнесеш у дома, аз започнах да си ги прибирам. Ако днес реша да извадя някоя от колекцията си, веднага ще се сетя откъде съм я взел“ – разказва Аспарухов в интервю за БНР.
Най-трудно набавените за колекцията подложки са българските. Причината – виното и ракията са на по-голяма почит в годините, когато пивоварството у нас все още прохожда.
Любопитна сбирка притежава и друг член на това нетрадиционно общество – Любомир Ангелов, чиято страст са етикетите на бирите, произвеждани у нас. Досега е събрал над 3500:
„При мен всичко започна случайно от 1994 година – спомня си Ангелов. – Бях оставил няколко бутилки в леген, етикетите им паднаха и реших, че ще започна да ги колекционирам. За мен основното, което търся в един етикет, е дизайнът, който прави етикета различен. Мечтаният етикет е този, чието откриване е свързано със скъп спомен.“
Съставил: Йоан Колев
Снимки: Facebook/ Общество на колекционерите на бирени артикули в България
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на българската държава Аспарух. Ахинора е инфлуенсърка и създава поне по два поста на ден.Тя е 24-годишно..
Темата за качеството в предучилищното и училищното образование е ключова за България, но към Закона за предучилищно и училищно образование няма..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
Метеорологичната обстановка в южната половина от страната остава усложнена. С временни прекъсвания, снеговалежът ще продължи, прогнозират синоптиците от..