Според Маастрихтския договор бюджетният дефицит на държавата не бива да надвишава 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а общият размер на държавния дълг не може да надхвърля 60 % от БВП.

Досега тези критерии се спазваха доста стриктно в България и публичните разходи бяха строго следени. Неслучайно страната беше сред отличниците в Европейския съюз по тези показатели. Нещо повече, нерядко приходите в бюджета надвишаваха публичните разходи и се наблюдаваше бюджетен излишък и увеличение на фискалния резерв до 6,5 млрд. евро. Сега обаче нещата изглеждат по-различно. Само за месец излишъкът се превърна в доста голям дефицит. Нещата засега остават под контрол, тъй като дефицитът от над 2 млрд. евро е в рамките на одобрения бюджет от Народното събрание и не превишава 3 % от БВП, а публичният дълг натрупан през изминалата година е само 1,9 млрд. евро.

През ноември министерството на финансите отчете излишък в държавния бюджет от 327 млн. евро. Месец по-късно обаче този излишък и още доста други средства се оказаха похарчени така, че се получи дефицит от над 2 млрд. евро.

Според Министерството на финансите, годишният дефицит ще е с 300 милиона евро по-малко от заложения в закона за бюджета максимален размер (2.3 млрд. евро). Основен фактор за постигнатото подобрение на дефицита е по-доброто изпълнение на приходите, като съпоставено с предходната 2020 г. те са с номинален ръст от около 4 млрд. евро. (17,8 %), като само от данъци и такси са събрани 14.4 млрд. евро или с около 400 млн. евро повече от планираното. Приходите, помощите и даренията в бюджета на страната за 2021 г. се очаква да бъдат в размер на повече от 26 млрд. евро, при планирани 25.5 млрд. евро, което е изпълнение 103,2 % спрямо актуализирания годишен разчет. Съпоставени с 2020 г. приходите нарастват с над 4 млрд. евро. Разходите в бюджета (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2021 г. са в размер на почти 29 млрд. евро, което е 101,8 % спрямо предвидените в бюджета за годината.

Как може да се обясни този неочакван и рязък обрат в публичните финанси?

На първо място трябва да бъдат посочени социалните разходи и разходите, свързани с пандемията от коронавируса. Правителството продължи да подкрепя бизнеса и социално уязвимите граждани, в условията на здравна криза и на ускорена инфлация. Към вече действащите мерки се прибавиха и нови публични разходи, в полза на пенсионерите и здравната система. Заделени са и средства за компенсиране на шоковото поскъпване на електрическата енергия за бизнеса. Освен това, по традиция, държавата гледа да изплати натрупаните през годината задължения през последния месец на годината.

За да се запълни дупката в бюджета очевидно ще трябват допълнителни средства. По всяка вероятност те ще бъдат набавени чрез увеличаване на външния дълг. Това обаче не изглежда да е много опасно за финансовата стабилност на страната, чиито задължения не надвишават 30 % от БВП при разрешен таван от 60% от маастрихтските правила.