Кризата, предизвикана от Covid епидемията, е задълбочила икономическите различия между столицата и останалите райони. До този извод стига Институтът за пазарна икономика в годишното си изследване „Регионални профили: показатели за развитие”, анализирайки икономическото, социалното и демографското развитие на областите. Оказва се, че една от най-засегнатите е северозападната, която е и сред най-бедните в Европа.

Разположеният по поречието на Дунав град Видин се отличава с най-слаби показатели по отношение на доходите и на жизнения стандарт, според проучването.

• Видин отново на дъното по (почти) всички показатели за развитие

Лошите икономически характеристики влекат след себе си множество проблеми, сред които и демографски. Заради високата смъртност и многото жители, които избират да напуснат града, Видин продължава да се топи. Така само за 10 г. населението му е намаляло с над 18 %, а това означава, че 1/5 от хората вече ги няма там.

„Видин е една от областите с най-засегнато от кризата население – казва икономистът Зорница Славова. –Здравеопазването страда и това може да се обясни с преобладаващо възрастното население, при което смъртността от Covid-19 е най-висока. Докато в края на 2020 г. българинът е загубил средно три месеца от продължителността на живота си, основно заради коронавируса, за видинчани тази стойност е година и два месеца. Резултатите в образованието също не са добри – след дълъг период на дистанционно обучение оценките от външното оценяване и матурите по математика и български език са спаднали.”

Другите два областни града в Северозапада – Монтана и Враца, също остават сред най-бедните райони, но имат и своите особености. В Монтана икономическата активност бележи най-големия ръст в страната, съпроводена едновременно от най-значителното покачване на заетостта и спад на безработицата. Що се отнася до Враца – брутният вътрешен продукт на човек се свива през 2019 г. – доходите обаче продължават да растат и покачването им е по-високо от средното.

Според евродепутата Радан Кънев неглижирането на проблемите на Северозападна България са превърнали района в невъзможен за инвестиране.

„Смисълът на еврофинансирането е стандартът на живот и шансовете пред младите хора в различните райони да се изравнят – продължава той. – В България обаче виждаме обратното – най-бедните и изоставащи получават най-малко и разликите непрекъснато се увеличават, за да стигнем до сегашната критична ситуация, в която и образователните перспективи, и демографската картина, и достъпът до здравна грижа правят целия Северозапад много труден за инвестиции. Лесно е да кажем – ще привлечем инвеститори, но там човешкият потенциал започва да се изчерпва.”

Евродепутатът определя като „скандален” факта, че от Плана за възстановяване и от националния бюджет отсъства построяването на качествена ж.п. връзка София-Враца-Монтана-Видин. Но по-важно, според него, е да се инвестира дългосрочно в образованието, за да има резултат.

Докато няма децентрализация, която да насочи повече ресурс на местно ниво, общините ще бъдат безсилни, смята Камелия Лозанова, председател на УС на Агенцията за регионално развитие с бизнесцентър Видин.

„Никога не е късно да се започне някаква политика за възстановяване на определен регион – добавя тя. – Един от полезните ходове е построяването на скоростна отсечка – чудно е защо така и не заслужихме магистрала. Тази скоростна отсечка ще вдъхне някакъв живот, защото там, където има път, има бизнес и икономика. Това е малък ход, който обаче със сигурност ще даде глътка въздух на бизнеса. А ако започнат да се правят и стъпки за създаването на малки иновативни бизнеси, това би насърчило някои млади хора да се върнат, а други да останат в града.”

Съставил: Диана Цанкова по материали на Радио Видин на БНР