„Милостта е най-ценното човешко качество, присъщо на избрани“, изрича Ник Нелсън, литературен герой и джентълмен от плът и кръв. В разказа си „Милост“ Здравка Владова-Момчева преплита истински истории, за да ни предаде посланието си за човечността.

В отиващата си година на ожесточение, в която човеците премерваха един с друг своите пандемични „истини“, литературният конкурс „Изящното перо“ в Чикаго избра за своя тема човечността. В това творческо съревнование – с пресъздаването на две привидно различни съдби – на жертвата на домашно насилие и на даряващия бъбрека си мъж – преподавателката в българското училище “Иван Станчов” в Лондон спечели третата награда.

„Преплетох сюжета по този начин, защото в нашия вълчи свят все още има хора, които са способни на едната му човешка милост – разказва Здравка Владова-Момчева. – Да бъдеш добър към ближния си не е само християнско послание – то може да бъде генетично закодирано, стига да се обърнем към себе и да усетим правилния момент, за да го проявим. Някои хора даряват много, но щедростта им понякога е продиктувана от тщеславие. Докато човечността е тихо, скромно чудо, което продължава веригата на доброто. Всъщност предай нататък е идеята на милостта. Не е нужно да отвърнеш със същото на този, който е направил милост за теб, но е добре да я дадеш на някой друг. За теб това може да бъде нещо дребно, но за човека отсреща може да означава целия свят. Така че идеята за милостта, за човечността има много по-големи проявления и се развива и извън рамките на един разказ.“

Или пък извън рамките на цял роман. Зад историята за атентата в Кербала през 2003 г., в който загиват петима български военнослужещи, Здравка Владова-Момчева поставя още мисловни репери. И ни е нужно само да преодолеем отстоянията между тях, за да осъзнаем, че заради битките със себе си или с околните ние стоим винаги на бойното поле.

„Героят не е задължително да бъде супергерой – говори писателката за излезлия през т.г. свой роман „Солджър“. – Той може да бъде съвсем обикновен, понякога незабележим, и в същото време да прави изключителни неща, включително да побеждава себе си. Създадох главния герой именно с такава вътрешна война, типична за всяко човешко същество. Вик трябваше да отиде в Кербала, да види толкова много смърт, да понесе върху собствената си душа грехове, за да открие най-сетне кой е самият той. В началото на книгата Вик вярва, че е роден да бъде супергерой. И ако в един период от живота си той е професионален войник, в следващия може да бъде обикновен човек, но и отново герой.“

Здравка Владова-Момчева живее вече над 20 г. във Великобритания. „Имам две огромни призвания, които браня – писането и моята учителска професия“, казва тя. За първото свидетелстват многото творби в мерена реч и проза, оценени с награди за популяризирането на родния език и култура зад граница. А втората й потребност е да „събужда, предразполага, приласкава“ българската същност на учениците в нашето училище в Лондон. И да им вдъхне себеуважение, за да ги уважават и другите.

„За себе си зад граница научих, че знам какво мога, коя съм, къде стоя – продължава Здравка Владова-Момчева. – Разбрах също така, че никога няма да стана англичанка или да придобия друг манталитет освен добрата учтивост и обноските. Но живеейки във Великобритания като българка и търновка – който ме познава, знае колко съм пристрастна към родния си град, себеуважението ми нарасна, защото тук мога да реализирам себе си 100 процента.“

В навечерието на Новата година Здравка Владова-Момчева си пожелава вдъхновение, за да завърши новия си роман. А на сънародниците си, където и да се намират по света – здраве и спокойствие в нелеката пандемична ситуация, за да намерят сили и да продължат напред.

Снимки: radiovelikotarnovo, schoolbgembassy.org.uk