„Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни.“
VOYAGE LITTÉRAIRE DE LA GRÈCE, 1776
Дългогодишният журналист от Би Би Си Лондон и както сам себе си определя „българолог“ Димитър Димитров представи в София новата си книга „Светът за българката“. Многоезичното издание е книжка първа от предстояща поредица, базирана на текстове и илюстрации от книги, музикални произведения, пощенски картички и списания, в които под една или друга форма се споменава българката, нейните умения, външен вид и постижения. Подбрани са публикации от 15 държави, на различни езици, които обхващат период от шест века. Подзаглавието на настоящата книга е „Априлско въстание. Рози, мода, изкуство“ и е замислено от Димитров още в средата на 90-те години на миналия век.
„Повечето материали ги имам купувани през годините, сканирани от библиотеки и от търгове за пощенски картички – казва той пред БНР. – В последните години нещата са много по-лесни и бързи с помощта на интернет.“
Подобно на вече издадената му поредица „Светът за българския воин“ и настоящата, посветена на българските жени, е замислена като поредица от 4 малки книги, които Димитър нарича по нашенски „книжици“.
„Книгата започва с цитат, като държа да отбележа, че всички материали в нея са сканирани от френски, немски, английски и други оригинални източници. И този цитат се отнася за 1444 година, по време на похода на Владислав Варненчик, завършил със злополучната за него битка във Варна. И във въпросната френска книга, издадена XVIвек, се споменава за българска гадателка на име Секуса, която посъветвала влашкия крал да не се включва в похода. Той обаче не се вслушва и историята е такава, каквато я знаем“.
Димитър сам подбира източниците и материалите в книгата „Светът за българката“. Добрите лингвистични познания по френски, немски, английски и дори шведски език са незаменимите му помощници в издирването и в превода на голяма част от текстовете.
„Ще спомена много любопитен материал – във френско списание за дома от 1890 г. открих две страници за българската бродерия с описани бодове, които ме накараха да съм много уважителен към всичко онова, което са правели българските жени с иглата. Дори и с преводачите, с които работех по книгата, срещнахме големи затруднения в превода на тези бодове и техники. Има много интересна първа страница от датско списание от 1877 г., по време на Руско-турската война, което вместо илюстрации от войната, представя рисунка на розобер в България и споменава връх Шипка. В друго фамилно списание в Дания от 1890 г., на първа страница е представена гребенарница – виждат се мъже, които обработват рога, вероятно от биволи или волове, и от тях правят гребени за женските коси. В английското списание „График“ от 1877г. е показана златарска работилница в София, където се правят калъпи за женски бижута.“
Не липсват и мистерии, които очакват своето разгадаване. Като например, коя е Мара, хубавата българка. Историята е следната: на аукцион за пощенски картички във френската столица българинът купува снимка, подписана с „Мара, хубавата българка“ и текст на френски, изпратена от Виена. Получателят е неизвестен, но любопитното тук е, че това е заглавието и на немски исторически роман от XIX век с цели 1924 страници, с неизвестен автор. В България романът е издаван два пъти - преди и след 9 септември 1944 г., с отбелязани различни автори, обяснява Димитър.
Журналистът е категоричен, че книгата му е добро начало за по-задълбочено историческо изследване на присъствието на България в международната преса и литература. С гордост разказва и за откритите от него музикални композиции, посветени на жените у нас. Едната е от 1909 г. на френски композитор, със заглавие „Българката“. Мечтата му е един ден да събере колкото се може повече подобни произведения и те да оживеят в един концерт-история.
И ако началото на първата книга от поредицата „Светът за българката“ е поставено с цитат от XVI век, то нейният финал е в настоящето.
„На последните страници съм включил актрисата Мария Бакалова, която е в главата „Изкуства“, заедно със Зорка Йорданова. Може би не знаете, че Зорка Йорданова участва 20-те години на миналия век в един конкурс за красота, организиран от филмови компании от 10 европейски страни, всяка от които е представена от актриса, достатъчно красива, за да участва в европейски продукции. За съжаление нашата сънародничка не е сред двете избрани, които след това получават договор и успешни филмови кариери, но самото й участие е показателно за красотата на българките.“
В следващите книги от поредицата Димитър Димитров си е поставил за цел да представи как се е променяла позицията на българката в семейството и обществото през годините според международните източници.
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Мариана Ганчева, БНР-„Хр.Ботев“/
Илюстрации: издателство Изток-Запад", стоп-кадър БНТ
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..