„Българските жени са дарени с благоразумие, което е трудно въобразимо, ако не си го преживял; и въпреки това те не са необщителни.“
VOYAGE LITTÉRAIRE DE LA GRÈCE, 1776
Дългогодишният журналист от Би Би Си Лондон и както сам себе си определя „българолог“ Димитър Димитров представи в София новата си книга „Светът за българката“. Многоезичното издание е книжка първа от предстояща поредица, базирана на текстове и илюстрации от книги, музикални произведения, пощенски картички и списания, в които под една или друга форма се споменава българката, нейните умения, външен вид и постижения. Подбрани са публикации от 15 държави, на различни езици, които обхващат период от шест века. Подзаглавието на настоящата книга е „Априлско въстание. Рози, мода, изкуство“ и е замислено от Димитров още в средата на 90-те години на миналия век.
„Повечето материали ги имам купувани през годините, сканирани от библиотеки и от търгове за пощенски картички – казва той пред БНР. – В последните години нещата са много по-лесни и бързи с помощта на интернет.“
Подобно на вече издадената му поредица „Светът за българския воин“ и настоящата, посветена на българските жени, е замислена като поредица от 4 малки книги, които Димитър нарича по нашенски „книжици“.
„Книгата започва с цитат, като държа да отбележа, че всички материали в нея са сканирани от френски, немски, английски и други оригинални източници. И този цитат се отнася за 1444 година, по време на похода на Владислав Варненчик, завършил със злополучната за него битка във Варна. И във въпросната френска книга, издадена XVIвек, се споменава за българска гадателка на име Секуса, която посъветвала влашкия крал да не се включва в похода. Той обаче не се вслушва и историята е такава, каквато я знаем“.
Димитър сам подбира източниците и материалите в книгата „Светът за българката“. Добрите лингвистични познания по френски, немски, английски и дори шведски език са незаменимите му помощници в издирването и в превода на голяма част от текстовете.
„Ще спомена много любопитен материал – във френско списание за дома от 1890 г. открих две страници за българската бродерия с описани бодове, които ме накараха да съм много уважителен към всичко онова, което са правели българските жени с иглата. Дори и с преводачите, с които работех по книгата, срещнахме големи затруднения в превода на тези бодове и техники. Има много интересна първа страница от датско списание от 1877 г., по време на Руско-турската война, което вместо илюстрации от войната, представя рисунка на розобер в България и споменава връх Шипка. В друго фамилно списание в Дания от 1890 г., на първа страница е представена гребенарница – виждат се мъже, които обработват рога, вероятно от биволи или волове, и от тях правят гребени за женските коси. В английското списание „График“ от 1877г. е показана златарска работилница в София, където се правят калъпи за женски бижута.“
Не липсват и мистерии, които очакват своето разгадаване. Като например, коя е Мара, хубавата българка. Историята е следната: на аукцион за пощенски картички във френската столица българинът купува снимка, подписана с „Мара, хубавата българка“ и текст на френски, изпратена от Виена. Получателят е неизвестен, но любопитното тук е, че това е заглавието и на немски исторически роман от XIX век с цели 1924 страници, с неизвестен автор. В България романът е издаван два пъти - преди и след 9 септември 1944 г., с отбелязани различни автори, обяснява Димитър.
Журналистът е категоричен, че книгата му е добро начало за по-задълбочено историческо изследване на присъствието на България в международната преса и литература. С гордост разказва и за откритите от него музикални композиции, посветени на жените у нас. Едната е от 1909 г. на френски композитор, със заглавие „Българката“. Мечтата му е един ден да събере колкото се може повече подобни произведения и те да оживеят в един концерт-история.
И ако началото на първата книга от поредицата „Светът за българката“ е поставено с цитат от XVI век, то нейният финал е в настоящето.
„На последните страници съм включил актрисата Мария Бакалова, която е в главата „Изкуства“, заедно със Зорка Йорданова. Може би не знаете, че Зорка Йорданова участва 20-те години на миналия век в един конкурс за красота, организиран от филмови компании от 10 европейски страни, всяка от които е представена от актриса, достатъчно красива, за да участва в европейски продукции. За съжаление нашата сънародничка не е сред двете избрани, които след това получават договор и успешни филмови кариери, но самото й участие е показателно за красотата на българките.“
В следващите книги от поредицата Димитър Димитров си е поставил за цел да представи как се е променяла позицията на българката в семейството и обществото през годините според международните източници.
Съставил: Весела Кръстева / по интервю на Мариана Ганчева, БНР-„Хр.Ботев“/
Илюстрации: издателство Изток-Запад", стоп-кадър БНТ
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..