Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хлябът празничен, хлябът насъщен…

Снимка: архив

За Бъдни вечер – постна вечеря и питка с паричка, за Коледа – месни ястия, „вити, превити краваи“… Дори във времето на „бързите храни“ и бързите поръчки за дома, у нас подготовката за традиционните трапези си остава едно от най-приятните занимания и неотменима част от празничния дух. Не са малко българските семейства, в които и днес ревниво се пазят местните обреди и обичаи и които сами приготвят специалните ястия и обредните хлябове.

Хлябът – празничен или делничен, винаги е имал почетно място в живота на българина. Той е в центъра на почти всички традиционни празници.

Обредните хлябове се приготвят от най-хубавото, най-бялото брашно. Някога, още по време на жътвата, жените отделяли най-едрите класове, зърната измивали, изсушавали и прибирали в платнена торба, за да ги пазят за тези съкровени моменти. Водата, с която се замесват хлябовете, също е специална – тя е „мълчана“, донесена при пълно мълчание от кладенеца, ненапита и недокосната, затоплена на жив огън. Жените, които ще месят хляба, се обличат в чисти празнични дрехи. Брашното се пресява три пъти, пеят се специални песни, но най-важното е да се спазва чистотата в мисли и действия. Хлябът е постен – без животински продукти.

За Бъдни вечер се приготвят няколко хляба, които имат различна роля в обичая. Най-важна е боговицата, наричана още богова пита. Както е характерно за обредните хлябове, той се приема за безкръвна жертва, посветен е на Бога и на къщата. Пластичната украса на боговицата непременно включва кръст, а в средата обикновено се слага отпечатък с просфорник.

За празника се приготвят и хлябове, посветени на селското стопанство – земеделие, скотовъдство, къща и покъщнина… Хлябовете се покриват с пластични изображения – гумно, сено, овчар и стадо, волове и орач и пр.. На някои места се прави хляб във формата на бъчва. Той е предназначен за тези, които копаят лозето. Разбира се, почти във всеки край на страната ни са описани още много и различни форми, които жените придавали на хляба в зависимост от неговото ритуално значение.

За трапезата на Коледа, както и за следващите празници от дългата коледно-новогодишна поредица, вече е разрешено обредните хлябове да се замесват с масло, мляко и т.н.

И до днес коледарите, които посещават домовете в нощта срещу Рождество, се даряват с „ вит-превит кравай“. Някога тези краваи изработвали момите, за да ги подарят на своя избраник. Чрез тези тестени кръгове, украсени с пуканки и чимшир, девойките показвали не само уменията си, но и своите чувства.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

13 години без Надка Караджова

На днешния ден през 2011 година от този свят си отиде емблемата на тракийската народна песен Надка Караджова. Само на 73-годишна възраст тя остави стотици песни, записани за Българското национално радио, Българската национална телевизия и..

публикувано на 03.01.24 в 15:30

За сурвакането по българските земи и магическата сила на сурвачката

С обичая сурвакане започват първите часове на Новата година в България, според народната традиция. Това е обредно обхождане на къщите от групи с деца или ергени, които потупват със сурвачка членовете на семейството, животните, постройките и изричат..

публикувано на 01.01.24 в 11:16

Българката Албена Данаилова отново е част от новогодишния концерт на Виенската филхармония

Българската цигуларка Албена Данаилова е първи помощник на концертмайстора Райнер Хонек в новогодишния концерт на виенските филхармоници на 1 януари 2024 г. Диригент ще бъде Кристиан Тилеман. Преди да придобие известност, Албена Данаилова е..

публикувано на 29.12.23 в 14:50