Осигуряването на адекватно лечение на българите, които живеят извън няколкото най-големи града в страната е истинско предизвикателство в последните години. Въпреки че хората все повече имат нужда от здравни грижи, особено в райони с промишленост като област Стара Загора, където голяма част от населението е заето в ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток", недалновидна политика доведе до фалит една от големите болници, тази в Раднево /Южна България/. Въпреки изплатените от общината 3 млн. лв. през миналите 4 години, тя е натрупала повече от 1 млн. лева задължения и е фалирала, сградата и оборудването са оставени в окаяно състояние, а хората в града – без специализирана медицинска грижа.
В края на годината сякаш промъждука светлинка в тунела. Появи се инвеститор, който въпреки тежката ситуация иска да вложи средства и опит, за да върне към живот тази стара българска лечебница. Регионалните медии оповестиха, че отскоро собственик на болницата в Раднево е Ибрям Алиев, предприемач от Сливен. А още по-важната новина е, че той планира да отвори здравното заведение през февруари-март 2022-а и отново да започне прием на пациенти, първоначално във вътрешно и неврологично отделение. Казва, че тази спасителна дейност е закъсняла, защото от три месеца болницата е с прекратен договор със здравната каса, а персоналът е напуснал. Да се намерят нови медицински специалисти ще бъде много трудно - голяма част от напусналите лекари вече са сменили местожителството си в търсене на нова работа. В тази сложна ситуация Ибрям Алиев разчита най-вече на натрупания значителен опит в управлението на по-големите лечебни заведения, които притежава в Сливен, Пловдив и Ямбол. Наясно е, че без добро ръководство, без така важната апаратура и без наличието на обучени специалисти, няма как от една сграда да стане истинска болница.
„Ние още нищо не сме спасили от болницата в Раднево, защото само откупихме сградата и в момента плащам задълженията“ – казва пред Радио България Ибрям Алиев.
„Медицинският център го разработихме, вече има трима-четирима лекари, има пулмология, физиотерапия, клиничната лаборатория пуснахме – това са последните неща, но за болницата още е рано да се говори. Предстои да минат инспекторите от РЗИ да проверят всичко и чак тогава може да започне работа. Ще се опитаме да предложим всичко, което имаме като специалисти и възможности, но не зависи само от нас. Материално-техническата база на всички общински и държавни болници е остаряла и трябва да се подновява. Време е сегашните политици да мислят за отваряне на нови болници не според нечие желание и комисионните, а според нуждите на хората. Аз не съм давал комисионна на никого и много трудности и пречки срещам. Ние, българските инвеститори не можем да се справим с административните спънки, които срещаме в страната ни, а как да дойдат чужди инвеститори. Това е проблемът. Нещата трябва да се разрешават по-бързо у нас, времето не чака.“
Административните недомислици, които от години среща в работата си Ибрям Алиев, са много. Той недоумява, как с пари от данъците на гражданите години наред се подпомага дадена болница, поликлиника или медицински център, а в същото време един частен инвеститор в здравеопазването не получава същата помощ. Парадоксът е, че той като данъкоплатец също внася средства в помощ на държавната болница, която се явява негов конкурент. По думите му, болницата в Раднево е красноречив пример за неправомерно изразходвани средства:
„Например, тук се е плащало до последно да се охранява касата на болницата, в която има 68 лв., но за нейната охрана за 6 месеца са похарчени 2400 лв. без ДДС за сигнално-охранителна техника. Не е имало никаква поддръжка на сградата. Надеждата ми е, че новото правителство ще отвори конкурс за проекти и ние ще можем да кандидатстваме, за да възстановим поне отчасти болницата. Защото българинът заслужава да живее по-добре, да получава по-добри услуги в нова, ремонтирана болница. Да има по-добри санитарни възли, хигиенни материали и въобще битови условия в болниците.“
Тропическата оранжерия на Ботаническата градина на БАН ще бъде отворена за посетители от 16 до 26 януари всеки ден от 10,00 до 16,00 часа. В колекцията цъфтят над 30 сорта азалии, част от тях – използвани за украса на царския дворец в миналото...
Среща-разговор, посветена на българската литература и превода ѝ на френски език, със специалното участие на Мари Врина-Николов и Рене Карабаш ще се проведе тази вечер от 18,30 ч. във Френския институт в София. Модератор ще бъде Люк Леви, директор на..
В четвъртък сутринта на места в котловините и около водните басейни видимостта ще бъде намалена. След обяд облачността ще се разкъсва и намалява, над Източна България ще е до предимно слънчево, почти тихо време. Минималните температури ще са..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
На границата между Антонов- и Атанасовден е петъчното издание на..
В брой 35 на предаването слушайте: Ново българско училище отваря врати в Италия (град Авелино) – интервю с Венета Ненкова, председател на..