В християнския свят Рождество Христово се възприема като празник на надеждата, която се ражда, за да изпълни сърцата на вярващите с радост. Тогава ежедневната суета отстъпва пред семейния празник и най-близките до сърцето хора.

В българската православна традиция навечерието срещу Рождеството – Бъдни вечер, се отбелязва на постна трапеза, в тесен семеен кръг. Притихнали всички очакват Създателят на света да се роди чрез Младенеца, призван да направи света по-добър с любовта си. Това е любовта, която ще промени дори сърцето на разбойника, познал Бога в очите на Спасителя.

В своята същност празникът е посветен на децата, които възприемат света с чисти сърца и вяра в чудесата. Именно те истински се радват на празника и се включват активно в приготовленията и украсата на дома. От подреждането на играчките по елхата, замесването на питката с наричанията и отправянето на желанията, пред догарящия бъдник в огнището – всичко символизира привличането на божествената закрила.

• Бъдни вечер, раждането на Млада Бога

А ако разгледаме внимателно отделните елементи на украсата ще открием, че венецът на вратата напомня Христовата корона от тръни, а елхата – райското дърво на познанието. Играчките са ябълките, с които Ева съблазнява Адам. Звездата на върха на дървото пресъздава витлеемската комета, която посочила пътя на тримата влъхви към Младенеца. Запалената свещ е пламъкът на любовта и светлината в сърцето на Иисус Христос, който извежда вярващите християни от тъмнината.

Още за символиката на светлия празник можете да научите от публикацията „Символите на Рождество Христово“, от колекцията на Радио България:

Съставил: Дарина Григорова

Снимки: БГНЕС