Още щом се появим на нашата земя, започваме да играем. Невръстни влизаме в ролите на родители, строим сгради, пътища, мостове, създаваме имагинерни общности и пространства. Така чрез подходите на детството не само опознаваме света, но с приложението им в сериозни дейности правим качествен скок като отделни личности, а и в развитието ни в общочовешки мащаб.

Приложението на игрови методи в управлението на човешките отношения все повече навлиза в икономиката, бизнеса, маркетинга, правителствения и неправителствения сектор. Т.нар. геймификация всъщност не е нещо ново, твърди Алексей Потебня, маркетинг мениджър в интерактивния център за наука и технологии “ТехноМеджикЛенд” и преподвател в катедрата “Стопанско управление” на Софийския университет.

“Геймификацията е добре познатият модел на хомо луденс (играещия човек) – обяснява той. – Това е моделът на човека откривател, който се води от любопитството и се стреми да бъде първи. Това е и моделът, при който ние играем, състезаваме се и накрая получаваме награда.”

Игровите инструменти помагат да разгърнем мисленето си отвъд границите на нашите професии, трансформирайки ги в нови, които все още дори нямат имена. Например с помощта на иновативните подходи числата оживяват – “в добрия смисъл”, подчертава Алексей Потебня.

“Живеем в свят, в който всяко наше движение създава данни – продължава специалистът. – Дори самото преминаване в метрото генерира стотици редове. Оказва се, че разполагаме със страшно много информация, която не знаем как да обработваме, затова и там ще бъде необходимо да се появят нови хора. Мнозина днес се притесняват от навлизането на изкуствения интелект и казват – роботите ще вземат работата ни. Всъщност роботите имат изключително ценното свойство да не се уморяват, да не се отегчават да правят повтаряеми неща. Така че идва моментът хората да започнат да се радват на съзиданието и на може би най-ценното качество на човека, а именно да твори.”

Наличието на прекалено много информация често води до възникването на фалшиви новини, казва още Алексей Потебня и дава пример с т.нар. инфодемия покрай пандемията от Covid-19. Затова и според него е необходимо появата на професионалисти, които да разсейват страха на хората от прогреса на технологиите.

“Тези страхове са неоснователни, още повече че една промяна в регламента за защита на личните данни в ЕС ни накара да се замислим каква информация оставяме и дали този акт е доброволен – добавя Алексей Потебня. – В нашата епоха едно от най-хубавите неща е, че всичко, което правим, носи преживяване. А за да се случи то по най-добрия и увлекателен начин, трябва да има синхронизация с управлението на множество данни, за да попаднем на правилното място в правилното време и да преживеем нещата по начина, по който си ги представяме.”

Дигиталните канали са един от начините и за достигане до сънародниците ни в чужбина.

“Българските общности зад граница имат невероятната възможност да бъдат където си поискат – казва още Алексей Потебня. – Не приемам, че тези хора са далеч от нас, тъй като благодарение на дигиталното пространство те могат активно да участват в нашия живот. Много наши общности зад граница успешно поддържат връзка с България, както и изключително високо ниво на познание за обществения, социалния и политическия живот. Дигиталната среда ни дава възможност да се свържем с хора, които се намират в избрана точка на света, а вече и извън него - през това лято осъществихме връзка с космоса. И всичко това се случва, тъй като смело се работи за усвояването на нови хоризонти, на знания за информационните системи, основаващи се на дигиталния свят.”

А за да се ориентираме в него, учението не трябва никога да спира. “Светът е безкрайно голям източник на изненади, на красиви неща и ако не отидем да ги намерим, ако не ги изучим, няма как да ги преживеем. Т.е. няма как да се случи онази магия, наречена живот”, убеден е Алексей Потебня.