Според народните обичаи, на Бъдни вечер огънят в камината не бива да угасва. А бъдникът – дървото, което се слага в огнището, се отсича сутринта преди обредната вечеря. Мъжете подбират здраво дърво, което ражда много плод, а при отсичането внимават да не докосва земята. След това тържествено го отнасят до дома. На двора този, който го носи, пита: „Славите ли Млада Бога“, а домакините отговарят: „Славим! Славим! Добре ни дошъл!“ Следват ритуални песни, които съпровождат освещаването на дървото – мажат го с масло, осветено в църквата, пробиват дупка в дебелия му край и слагат масло, тамян и вино, след това поставят дървен клин и увиват с чисто ленено или конопено платно.
В песните, които се изпълнявали на този ден, неизменно присъства образът на дървото, по чиито клони ще слезе Млада Бога. В някои от тях се разказва и за чудодейното израстване на „Божие дърво високо“, което с върха си подпира синьото небе. Под дървото седи „Божа майка Мария“, която държи в ръце малкия Христос и говори: „Ой ви вазе 12 попове, запалете 12 ламбаде, ударете 12 камбани, да си кръстим Ристоса дете малено“. Тази наистина уникална песен намираме в репертоара на известното трио „Сестри Бисерови“.
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16-годишн възраст, наречени лазарки. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят..
Възрожденският град Трявна отбелязва Лазаровден, който по традиция се чества преди Връбница /Цветница/. Българският обичай, свързан с любовно-женитбения характер, ще бъде пресъздаден тази събота, на 12 април, с участието на тревненски девойки,..
30 март слага край на най-благословеното време в годината, както изповядващите исляма наричат месеца Рамазан. През настоящата година той започна на 1 март, като най-същественото задължение на мюсюлманите в този 30-дневен период е говеенето –..