Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стабилно правителство поне в краткосрочен план, прогнозират анализатори

Страхът от обвинения за проваляне на коалицията, ще тушира конфронтацията между отделните партии

Снимка: БГНЕС

На извънредно заседание днес Народното събрание гласува състава на новото правителство, предложен от политическата формация-победител на изборите на 14 ноември – „Продължаваме промяната“ (ПП). България ще се управлява от четирипартийна коалиция, която включва още Българската социалистическа партия (БСП), „Има такъв народ“ (ИНТ) и „Демократична България“.

„Нулева толерантност към корупцията“ ще бъде мотото на новото управление, изтъкна номинираният за премиер Кирил Петков, а като първи задачи той посочи овладяването на ръста на цените на тока и Covid-кризата. Всеки коалиционен партньор носи отговорност за номинациите си за министри в кабинета: „Всички ще бъдат измервани под един аршин, ще очакваме от тях ефективност. Отговорността за свършената работа ще бъде обща“, уточни Петков.

Кирил Петков
Бързината, с която бяха преодолени появилите се през миналата седмица разногласия между ПП и БСП, както и връчването на първия проучвателен мандат от президента в събота, изненада мнозина. Каква е причината за подобна надпревара с времето?

„Този процес, инициативата за него, както и темпото, се определят от мандатоносителя – обясни в интервю за БНР съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Макар да няма конкретен отговор за причината, Иванов смята, че действията им имат своите основания: – Има доста проблеми в страната, които чакат своето решение. Предстои да влезем в бюджетна процедура, което се случва със закъснение. В спешен порядък трябва да се разгледат цените на тока и водата, които могат да бъдат коригирани в началото на януари. За всичко това е нужно конституирането на Народно събрание и правителство.“

Христо Иванов
Според него е напълно възможно това управление да бъде преходно и изключително трудно.

„То ще бъде мост между епохата на Бойко Борисов и новата политическа конструкция. Това правителство ще осигури времето да се формира новият политически пейзаж. Очаквам това да се случи окончателно след местните избори.“

И все пак дали, освен умората от почти половингодишния изборен маратон, зад желанието на всички да се формира стабилно правителство не прозира и нещо друго? Според политолога Страхил Делийски предишното редовно правителство беше създадено в изпълнение на свръхцелта – да го има.

Страхил Делийски
„Сега, след поредица от няколко избора, ние отново стигнахме до тази свръхцел – да имаме правителство в името на това най-после да стартира новият политически цикъл. Това обаче ще е по-трудно, тъй като това правителство получи мандат да промени голяма част от онова, което направиха предишните.“

Доскорошните управляващи от ГЕРБ отправиха критики, че съставът му е разделен на милиционерска, корпоративна и партийна фракция. В тази връзка Делийски беше категоричен:

„Корпоративна фракция е имало във всички български правителства, милиционерска – също. Това правителство е съставено с цел да държи ГЕРБ далеч от властта. В този смисъл, няма проблем да обедини всякакъв тип ценностни, идейни, политически и каквито други искате представи за света.“

По думите му, „политическата система беше докарана до такова състояние, че нейното оцеляване зависеше от възможността, иначе трудно съвместими политически гледни точки, да заработят заедно“. Политологът изключи особени турбуленции в управлението ако правителството не се фокусира веднага в провеждането на стратегически реформи, а по-скоро управлява текущите кризи.

Политологът Антоний Тодоров също споделя мнението, че не бива да се правят резки, кардинални реформи.„Големите реформи е добре да се обмислят. Те изискват съгласието на различните партии, което се постига с преговори“, посочи той пред БНР.

Антоний Тодоров
„За добър знак смятам начина, по който протекоха преговорите между коалиционните партньори. Те бяха истински. Ясно е, че партиите са доста различни и е ясно, че между тях има непримиримости, дори и в личен план. Те обаче показаха, че могат да ги преодолеят, защото разбраха, че имат по-важна обща цел.“

„Страхът, че някоя от партиите може да се превърне във виновник за развалянето на дългоочакваното редовно правителство, поне в краткосрочен план, ще пази партиите от коалицията да изпадат в остра конфронтация помежду си“ – убеден е Страхил Делийски. Това поражда и очакванията управлението на новата коалиция, да бъде по-скоро стабилно.

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на Силвия Великова и Явор Стаматов, БНР-„Хоризонт“)

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Росица Матева

ЦИК отчита по-висока междинна избирателна активност от тази на изборите през юни

Към 16:00 ч. средната избирателна активност за страната е 26,25% по данни на ЦИК. Това обяви на брифинг заместник-председателят и говорител на комисията Росица Матева. Най-висока е избирателната активност в Смолян – 32,33%, най-ниска в Сливен - 20,34%...

публикувано на 27.10.24 в 18:44

Избирателната активност на българите в деня на вота за 51-вото Народно събрание

Избирателната активност към  17,00 ч .  достигна 28,5% , съобщиха от  “Галъп интернешънъл болкан” . Показателят е по-високо спрямо същия час на предходните избори през юни т . г. Активността се движи в сходство с екзит пола, който сме провели през..

обновено на 27.10.24 в 17:26

Софиянци са скептични, че ще има промяна след поредните избори

За седми пореден път, в рамките на три години, България отново избира народни представители. Както и на последния вот през юни т.г., избирателната активност е ниска. Според анкета на Радио България в центъра на София, общото настроение е, че е нужно..

публикувано на 27.10.24 в 15:05