Като причина за срива в българското свиневъдство производителите посочват масовото изтребление на животните заради болестта „Африканска чума“, която лиши от поминък много от тях. В допълнение, животновъдите са затруднени от високите цени на електроенергията и от поскъпването на зърното и фуражите, които формират над 70% от себестойността на свинското месо у нас. „Както знаем, зърното поскъпна и го няма, а пазарът е залят с вносно свинско месо от ЕС и цените спаднаха драстично. Ние естествено търпим загуби“, посочи пред БНР свиневъдът от русенско Вихрен Димитров. Той и колегите му се надяват като компенсация на част от загубите земеделското министерство да спази обещанието си да изплати помощите за хуманно отношение към животните.

Защо обаче крайният потребител не усеща сериозно спада в цените? „Разликата между българското и чуждото месо се стопява при търговците на едро и прекупвачите“, обяснява производителят и добавя:

„На нас ни казват, че могат да купят живото месо за два лева на килограм, а трупното е по 3,60-3,70 примерно. Така от всеки килограм ние губим от разликата и няма механизъм, който да ни защити. Колегите намаляват поголовно животните, затварят ферми. Затова остава ние сами да си помогнем и да продаваме директно месото на крайните клиенти.“

В обръщение към Националното сдружение на общините и до кметовете на малките населени места Вихрен Димитров предлага кметствата да уведомят жителите, че българските свиневъди са в състояние да доставят до всяка точка на страната българско свинско месо на конкурентна на търговските вериги цена.

„В малките населени места, където хората не могат да отидат до града, за да си купят месо от магазина и то на висока цена, ние ще можем да им го осигурим. Цената хем покрива нашите разходи, хем не търпим загуби“, обяснява Димитров.

Свиневъдите са категорични, че инициативата им не е в противоречие с ветеринарните разпоредби:

„Имаме хладилни камиони, месото ни се проверява от ветеринарни лекари. Имаме всички нужни документи, издаваме и касов бон, не виждам да има пречки от санитарен характер. Нашата продукция е проверена многократно. Ветеринарните власти трябва по-скоро да обърнат внимание на нелегалната търговия, която се вихри около празниците.“

Някои кметове отхвърлят идеята с обяснението, че не са магазин, който да продава месо, други пък откликват с радост на предложението. А производителите се надяват да съхранят стопанствата си:

„Ние в България успяваме да осигурим едва 20-30 % от свинското, което е на пазара. Никой не протестира, че идват камионите с вносно месо от Германия и Испания за големите търговски вериги. Когато започна пандемията си останахме само с пожеланието да дадем приоритет на родното производство. Печалбите отиват в джобовете на чуждите търговци, а ние фалираме. После какво ще стане, когато останем без родно производство?“ – пита свиневъдът от Русенско Вихрен Димитров.

Съставила: Дарина Григорова /по интервю на Веселина Миланова, БНР-„Хоризонт“/