Независимо от времето, в което живеем, календарът все така отброява делници и празници. Любимият период на Коледа наближава, а с това – и краят на Коледните пости. Дори хората, които не споделят християнската вяра, знаят, че въздържанието от храни с животински произход преди всичко трябва да ни насочи към въздържание от неправилни мисли, думи и действия. А пречистването на физическо ниво би следвало да помогне по пътя на духовното усъвършенстване.

Знайно е, че българите са спазвали различни забрани, свързани с храни и напитки, още преди официалното приемане на християнската религия. Например, в определени моменти от календарния цикъл е било забранено да се ядат храни с определен цвят, някои плодове бивали вкусвани за пръв път около определени дати и т.н.

Постът се възприема като своеобразно лично жертвоприношение – отказване от земното, временното, в името на неземното, вечното. Той калява духа, насочва мисълта „нагоре”, помага на човека да се смири пред непобедимото, дава му вяра в небесните сили.

Дори и днес православните духовници препоръчват пост в някои случаи, извън датите, указани в църковния календар. Колкото до официално отредените дни, особено важни са моментите, в които се спазва строг пост, а който е в състояние тримири – приема само вода (а в най-строгия вариант – и без вода). Такъв е периодът между 20 и 24 декември, който завършва с Бъдни вечер, а на Коледа се отговява – може да се приема месо, а също яйца и млечни продукти. За духовния смисъл на поста и традиционните практики на народа ни разказва публикацията „Постът – един различен поглед към ежедневното и празничното в живота ни“ от колекцията на Радио България.

Редактор: Албена Безовска