Денят на Свети Николай Мирликийски, когото православието чества днес, е и един от най-големите народни празници. В българските фолклорни представи, светецът има крила, което му придава черти, близки до митичния образ на човека-змей. Той има две души и може да е едновременно на две различни места. Нашите етнографи са записали легенди, които разказват как свети Никола е на трапеза, но в морето се разразява буря. Свети Никола „заспива“, но всъщност отлита, за да спаси хората, изпаднали в беда.

Подобна песен се изпълнявала на Никулден по време на празничната трапеза: Свети Никола коня кове, за да отиде на погача, заедно с вси светии, защото се е родил Млада Бога. Когато отишли при Богородица, светиите седнали около трапезата. Слуга им бил свети Васил, който „редом реди златна чаша“ (това е било обичайно някога – една чаша или по-голям съд с вино да обикаля трапезата и всички по ред да пият от него). Свети Никола взел златната чаша, която му дал свети Васил, но заспал и тя се наклонила. Миг преди да се разлее виното, той я уловил. След това обяснил, че се е разлюляло Черно море и той се „пренесъл“, за да укроти силни бури и да спаси три гемии.