„Ако влезем в един тролей и запеем „Зайченцето бяло“, едва ли ще се намери човек, който да не знае поне първите два куплета от тази прекрасна детска песничка. Независимо на каква възраст е“. Тези думи са на Румен Бояджиев-син, автор на мюзикъла „Зайченцето бяло“, чиито премиерни представления са на 5 и 10 декември, в Музикалния театър. Либретото е от Венелин Методиев, режисьор е Александър Мутафчийски. Произведението носи името на обичаната детска песничка, написана преди десетилетия от композитора Петър Ступел и поетесата Леда Милева, а мелодията на „Зайченцето бяло“ е своеобразен лайтмотив, който се появява в различни превъплъщения.

„Основното, което ме вдъхнови за работата по този мюзикъл, е текстът на Венко Методиев. Цялото действие, фабулата, са символични, посветени са на непреходността на тази песничка, която е може би най-популярната у нас и с най-дълъг живот след националния химн. Целта на нашия спектакъл е да представи историята на създаването ѝ, такава, каквато я виждаме в нашата фантазия. Използваме характерните за театъра визуални и звукови средства. Пиесата е кратичка – около 50 минути, предназначена е за хора от всякакви възрасти, които са запазили своята доброта и човечност. Фабулата е следната – на излет в гората героите Леда и Петьо срещат различни животни, появява се идеята да създадат тази песничка, всичко завършва с един тържествен хепи енд, ако мога така да го нарека.

Основните теми са приятелството, добротата, това, че можеш да получиш помощ, разбиране, топлота и надежда, дори от непознат. Така, както в самия спектакъл Светулката осветява пътя на Зайчето. Тя е символ на пътеводната светлина, която ни показва правилната посока в тъмнината, светлината в тунела, от която всички се нуждаем изключително много. Може би тази съпоставка е за по-големите деца, разбира се – и за родителите, които ще ги придружават. В момента всички ние се намираме в много трудна ситуация и реално имаме нужда от пътеводна светлина. Това неслучайно е заложено и в текста, и в музиката, и на различни нива влияе върху различните възрастови групи.“

Композиторът сподели също, че се надява основното послание – за близостта между хората, доверието, вярата в доброто, за това, че трябва да бъдем готови да се подкрепяме един друг безвъзмездно, да достигне и до най-малките в залата.

„Много бихме се радвали, ако на родителите не се налага да обясняват, но дори да се наложи - това би бил прекрасен повод за един смислен разговор между поколенията. Веднага мога да направя паралел с „Малката кибритопродавачка“ по Андерсен, представление, което с Венко Методиев направихме преди време. Това е приказка, която трудно се представя в сценична версия заради тъжния финал.

Но Венко успя майсторски да смекчи края на приказката, без да го променя. Това представление отвори въпроси, които, вече години откакто се играе, децата задават. Родители, открили профила ми в социалните мрежи, често ме питат дали правилно са обяснили на децата си финала и, за щастие, всеки път няма грешка. Много е хубаво децата да задават въпроси. И би било чудесно, ако са получили отговорите по време на самото представление. Мелодията на „Зайченцето бяло“ е изключително гениална идея на Петър Ступел, когото много уважавам. Познавам го от неговата филмова, вокална и театрална музика. Имах честта и лично да контактувам с него, макар да бях дете. Използвал съм много внимателно темичката, като съм я рехармонизирал в различни стилове – джаз, рок, поп, класическа музика, за да служи тя като основен лайтмотив, който преминава през представлението. Моята разработка е крайно внимателна към това съкровище, което имаме.“