Един от най-ярките български композитори, неуморен общественик, ръководител на музикалнокултурни институции, акад. Петко Стайнов остава в нашата история като създател на творби, дълбоко свързани с българското като мелодичен и метроритмичен заряд. „Тракийски танци“ – първото произведение, което пише в родния си Казанлък, след завършването на Дрезденската консерватория, и до днес е сред националните музикални символи. Стайнов е автор на първите хорови балади в нашата професионална музика, на знакови хорови песни, симфонични сюити, поеми и др.
Загубил зрението си на 11-годишна възраст, той е изпратен в Института за слепи в София, където усилено изучава музика. Продължава в Германия, а след завръщането си в родината изнася клавирни концерти, композира, включва се активно в музикалния живот.
На 1 декември се навършват 125 години от рождението му, отбелязани с концерти, чествания и научна конференция, проведена онлайн и насочена преди всичко към изпълнителското изкуство – как звучи музиката на Стайнов в нашето съвремие, мястото ѝ в репертоара на известни състави, в програмата на национални и международни фестивали. „Беше представена и цялостната дейност на Фондация „Петко Груев Стайнов“ – научихме от модератора на конференцията д-р на изкуствознанието Елисавета Вълчинова-Чендова, професор в Департамент „Музика“ на НБУ и в сектор „Музика“ при Института за изследване на изкуствата – БАН, изследовател на българската музика, автор и редактор на редица трудове, посветени на Петко Стайнов.
„Петко Стайнов принадлежи към тази генерация композитори, които неслучайно днес определяме като класици – те формират българския национален музикален стил“ – разказва проф. Чендова.
„Делото на Стайнов е фундаментално по отношение на композиторското творчество у нас. Той е първият председател на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“, основано през 1933 г. и поставило началото на творческия живот, който по-късно се реализира от Съюза на българските композитори. Има основополагаща роля за формирането на българската музикална култура със своите наистина стратегически идеи. Например – за развитието на хоровото дело. Той е в ръководството на Съюза на народните хорове при създаването му, а от 1933 г. е негов председател. Наред с цялостно разгърнатата си дейност в тази област, контактът му с хоровите състави е изключително важен за самото им съществуване, освен това, по негова идея се създават немалко хорове. През 1941 г. е избран за академик, по негова инициатива се създава Институтът за музика при БАН. Като пръв директор, Стайнов очертава две изключително важни насоки – изучаването на нашето минало и съхранението на българския фолклор. Композиторът е първият директор на Народната опера, под чиято „шапка“ тогава е и Софийската филхармония.“
Проф. Чендова подчерта също огромната роля на Фондация „Петко Груев Стайнов“, създадена от наследниците на композитора, както и работата на специалистите, привлечени от организацията:
„Благодарение на активната дейност на Фондацията и екипа ѝ, част от който съм и аз, имаме налице електронен архив – дигитализирани нотни текстове на произведенията му, пълен опис на творчеството и пр. Трябва да подчертая, че работата с този архив е по-сложна, защото композиторът е използвал Брайловата азбука. Бяха отпечатани различни ноти, статии, документи, базирани на новооткритите източници. Сред тях е големият сборник „Петко Стайнов в паметта на времето“, в който са всички публикации за него – от първата рецензия, публикувана през 1924 г., до 2009 г., когато излезе сборникът.“
Задълбочената работа с архива на Петко Стайнов, събран в ноти и слово, означава също докосване до човешките качества, които, независимо от трудностите, са изградили този изтъкнат творец.
„Постъпих в Института няколко месеца след като акад. Стайнов си беше отишъл от този свят – спомня си проф. Чендова. – Имах може би най-ценния шанс – да бъда сред хората, които са работили с него, някои – от самото основаване на ИМ. Бях свидетел на възхищението и респекта, които изпитваха към него, разказваха ми как безпогрешно е усещал лъжата, как е подкрепял колегите си и винаги е „подавал ръка“. Той е успял в нещо много трудно – да преодолее и трансформира липсата на зрение, но това може да направи само човек свръхинтелигентен и толкова надарен, какъвто е бил той. Разглеждайки приноса му като строител на съвременната музикална култура, винаги съм се учудвала на неговата интуиция и прозорливост. Всичко, което е създал, можем да видим реализирано като организация на нашия музикален културен живот през 50-те и 60-те години в областта на оперното, симфоничното, хоровото дело, насоките в сферата на музикознанието и т. н. Колкото до хората от обкръжението му – той винаги е бил колегиално и добронамерено настроен към всички. Особено интересни са отношенията му с другите композитори от Дружеството „Съвременна музика“. Малко се знаеше за това, до момента, в който бяха открити поредица писма на Димитър Ненов, в които той споделя със Стайнов неща, които би доверил само на най-близък приятел. Има и снимки – например семейна разходка в Борисовата градина с Любомир Пипков и съпругата му, както и свидетелства за близки приятелски отношения със семейството на акад. Марин Големинов и др.“
Снимки: facebook-staynovfoundation, личен архив
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Мери Бойс Бенд изпълняват обещанието си да изпият лятото докрай с новата си песен "Събуди ме чак през май". Верни на себе си, в навечерието на зимата..