Тя е на 36 години. Завършва Класическата гимназия в София, но продължава образованието си в Нидерландия и Великобритания. Живяла е на много места в Европа, а в момента работи в Международната организация по труда в Женева, където завежда отдел по дизайн. Има две магистратури, и сега учи трета, свързана с климатичните промени.
Тя няма собствено жилище, няма личен автомобили и друга собственост. Но пък си има гора! Подобно на много млади хора Рая е силно загрижена за околната среда и какъв свят ще завещаем на идното поколение. Убедена е, че всеки може да бъде полезен за опазване на природата чрез малки, понякога символични индивидуални стъпки. „Чувствах, че трябва да направя нещо“, казва Рая Убенова. Така се ражда идеята да вложи личните си спестявания в закупуване на обширен терен в България и да го засади с дръвчета.
На практика това е най-полезната и евтина технология за секвестиране на въглероден диоксид. А ползите са много - спиране на ерозията, предоставяне на хабитат на различни горски обитатели и подобряване на почвеното здраве, научаваме от Рая.
През месец април тя се връща в родината, за да търси подходяща, изоставена преди години земеделска земя, която да е в близост до гора. И я открива край пазарджишкото село Церово. „Площта на гората е общо 19,5 декара. На мястото попаднахме на няколко борчета, дива джанка и най-вече на храстовидна растителност, като шипки и пр.“- казва Рая.
Към залесяването младата природозащитничка подхожда внимателно след дълги проучвания и консултации. За съвет тя се обръща към експерти от Изпълнителната агенция по горите, които веднага се отзовават, но не скриват изненадата си. „Казаха, че в кариерата си не са чували за подобно начинание“- спомня си Рая и добавя:
Залесяването на горичката на Рая е вече факт. На 13 ноември над 300 доброволци от цялата страна се включват в инициативата. За всеки случай новата собственичка наема и професионалисти от частна фирма по съвет на експертите. „Казаха ми, че когато се залесява от професионалисти, очакваното прихващане на фиданките е около 80%, а когато се залесява от доброволци- един Господ знае“, шегува се тя. И добавя, че както при децата, така и при гората, първите години са изключително важни. Затова в близките 2-3 лета доброволци редовно ще прекопават и ще премахват плевели, за да разчистват пространството и дръвчетата да „дишат“.
А как реагирали близките й, когато им съобщила, че се готви да се раздели със спестяванията си в името на човечеството?
„Бях абсолютно сигурна че ще го направя, казва Рая. Знаех че това нещо е правилно и необходимо, затова бях като с „бронирана жилетка“ спрямо реакциите им. Майка ми много се притесни, тъй като нямам жилище, нямам абсолютно нищо на мое име и купувайки тази земя, която е първият ми недвижим имот, с идеята не да живея там или да имам конкретна възвращаемост, беше непонятна. Но пък вторият ми баща прегърна изцяло идеята и много ми помогна.“
Според младата жена в България основен приоритет на по-голямата част на населението е осигуряване на насъщния, хората имат битови притеснения и в този контекст те рядко се сещат да обърнат поглед към глобалните проблеми, какъвто е опазването на природата. Въпреки това, все повече българи се включват активно в природозащитни инициативи, което е обнадеждаващо, заключава Рая Убенова.
Снимки: Рая Убенова
"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство винаги ще бъде помнен с най-рискования номер на манежа – с протегната ръка към един отвъден свят, но..
През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..
"Преди да изобретя "Трапеца на смъртта", аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите." Сеньорът на световното цирково изкуство..