Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вторият мандат на Румен Радев – заявка за по-силно участие в обществено-политическия живот

За ясен план за работа с общностите в чужбина настояват българи зад граница

Снимка: БГНЕС

Румен Радев спечели убедителна победа на втория тур на президентските избори, а вторият му мандат на поста държавен глава е натоварен със сериозни очаквания. Още повече, че последните месеци на политическа криза и служебно правителство доказаха, че президентската институция няма само церемониални функции.

Сега Румен Радев ще се изправи пред доста повече предизвикателства. Обществото дълго време си задаваше въпроса, кой ще дойде след Борисов и отговорът е именно Радев“ – заяви в интервю за БНР социологът от агенция „Галъп“ Първан Симеонов. По думите му, около президента вече е изградена своеобразна мрежа, в която влизат поне три партии – БСП, ИТН и „Продължаваме промяната“. „Това са политически пространства, в които Радев е една обичана фигура, заедно, а понякога и за сметка на лидерите на формациите. Мрежите, а не йерархиите и монолитните структури, са бъдещето на българската политика, но изграждането им е форма на политическо изкуство, което президентът вече владее“ – допълни Симеонов.

В мандата си до 2026 година досегашната президентска двойка Румен Радев – Илияна Йотова ще трябва да продължи да бъде балансьор в кризите, които очакват страната ни. А че няма да проявява излишно търпение, президентът демонстрира още с първото си изявление след обявяване на резултатите от вота: „Новият парламент няма право на грешка и протакане, защото хората няма да простят“.

Наред със ситуацията в страната, Радев и Йотова не трябва да неглижират и българските общности зад граница, които също ги подкрепиха за втори мандат. Затова Радио България потърси мнения за очакванията, с които сънародниците ни посрещат резултата от балотажа.

Елена Калайджиева, която живее в Мюнхен, ясно формулира водещите качества, важни за всеки един президент:

„Принципност, последователност в действията. Във външнополитически план очаквам да се заемат позиции, които да са съобразени с международното право и ценностите на ЕС. Относно вътрешната политика - да демонстрира умение да идентифицира приоритетите на гражданското общество и да ги защитава чрез механизмите, с които разполага.“

Сънародничката ни изрази и своите резерви по отношение на досегашните обществени каузи, планове и действия на вицепрезидента:

„Досегашните инициативи на госпожа Йотова ми звучат далечно и сякаш не са в крак с времето. Говори се за въвеждането на интернет платформа, улесняваща комуникацията между общностите и улесняване на културния обмен. Мисля, че тя трябва да разбере по-добре какви са нуждите на нашата общност. Може да помисли за някакви форми на обмен в образованието, бизнеса, иновациите, предприемачество. Ако се съдейства в тази посока, това би било по-полезно.“

Рудолф Ефремов живее и работи в Париж вече 11 години. Също като много други българи, той има своята активна гражданска позиция и следи с вълнение случващото се у нас. По думите му, ролята на президента във време на политическа несигурност, в каквато се намираме през последните 6 месеца, е била изключително отговорна, носейки цялата отговорност за управлението на страната.

„В случай, че се състави правителство, се надявам президентът отново да заеме функциите си на лице, което не предполага да е основен носител на управлението в републиката“, посочва сънародникът ни от Франция. Той съзира възможности за развитие по отношение политиките на вицепрезидента Илияна Йотова:

„Българите зад граница са едно интелектуално и културно богатство и възможността България да установи стабилна връзка с хората, които временно или за постоянно напускат нейната територия, може да бъде само в неин плюс. Би било хубаво да се създадат връзки с университети, библиотеки и да се засилят културните връзки – разсъждава младежът и ни дава няколко примера. – Във Франция има институт за изучаване на източни езици. Сред тях е и българският. Би могло да се помисли за осигуряване на литература за този институт. Друг пример е Френската национална библиотека, където има зала, в която свое място, на няколко стелажа, имат българска и румънска литература. Българска обаче липсва. Ако се осъществи връзка с българската общност по света, може да се допринесе за по-доброто опознаване на българската култура по света.“

Идеи за бъдещата работа на вицепрезидента имат и българите в град Рединг – Великобритания. Директорът на българското неделно училище там Виктория Влаховска посочи:

„Нашата цел да помогнем на съгражданите ни в България, да разберат грижата, с която се отнасяме към българската държава. Бихме искали вицепрезидентът да създаде повече работни групи за обмяна на опит, за подкрепа на младите таланти. Има много начини това да се случи. Можем да използваме постигнатото от редица световно признати организации. Имаме много български таланти, които работят в международни компании. Имаме много идеи и за развитието на българските неделни училища в чужбина.“

Виктория поиска и отговор на въпроса – какви са плановете на президента и вицепрезидента, свързани с българите зад граница, чийто брой наближава два милиона души. Факт, който тя определя като печален.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българите в Нова Зеландия гласуваха първи за новия парламент

Първи своя глас в предсрочните парламентарни избори дадоха българите в Окланд, Нова Зеландия, съобщиха от външното ни министерство. Заради часовата разликата изборната секция там отвори врати снощи в 21,00 ч. българско време. Последни за 51-вото Народно..

публикувано на 27.10.24 в 08:54
Снимка: Аржентинско-българската фондация

Буенос Айрес чества България на 27 октомври

В деня на българските избори, 27 октомври, в далечна Аржентина, в столицата Буенос Айрес се организира и празникът "Аржентина чества България“. Ружка Николова, председател на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес, разказа повече за тази..

публикувано на 26.10.24 в 09:05
Снимка:

Весела Райчинова: Българите се ползваме с много добро име в Израел

Няма точна статистика за броя на българите в Израел. Смята се, че българските евреи, преселили се там от страната ни са около 50 000. Независимо от броя им, както и в други държави по света, част от сънародниците ни са изключително задружни, за което..

публикувано на 24.10.24 в 09:15