Тези дни бяха публикувани есенната икономическа прогноза на Европейската комисия и средносрочната макроикономическа тригодишна рамка на българското финансово министерство. В Брюксел очакват страната ни да отбележи ръст на БВП от 3.8% за тази година и ускоряване до 4.1% догодина. Българските финансисти са малко по-големи оптимисти и прогнозират през 2021 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 4%, а през 2022 г. – 4,9%.
И в двата документа се очаква ръстът да бъде генериран от инвестициите – публични и частни, като най-вече се залага на фондовете на ЕС по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Прогнозата е добра, на фона на икономическия спад, регистриран през миналата година, но би било относително скромно постижение в сравнение с доста по-бързите темпове на икономически растеж, които отбелязват редица страни от ЕС, достигайки 6-8% растеж на БВП годишно.
През настоящата година, след няколко годишен застой на цените, инфлацията ще достигне 3.8%, прогнозира Министерството на финансите. Европейските анализатори предвиждат по-скромни равнища на поскъпването в България, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%, с прогноза за следващата година от 2.9% - отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Тези прогонизи изглеждат малко странно на фона на факта, че годишната инфлация за м. октомври е цели 6%, а тревожност за цените на енергията и суровините през следващата година изразяват 80% от българските компании, според Европейско проучване.
Вторият аспект на инфлацията е, че повишението на потребителските цени води до покачване на приходите от ДДС за държавната хазна. Това е добре за публичните финанси, които в условията на ковид криза са принудени да влагат все повече и повече пари в противоепидемичните мерки, в здравната система и в подкрепа на най-силно засегнатите сектори на икономиката. Въпреки, че България е на едно от последните места в Европа по дял на ваксинираните и на едно от първите по брой на починалите вследствие пандемията, а разходите за борбата с коронавируса тежат на държавните финанси. Неслучайно държавата все по-често прибягва до вътрешни заеми, за да компенсира дефицита на средства. Само в понеделник бяха пласирани нови държавни облигации за 500 млн. лв. и така новият дълг, натрупан през годината е в размер на 3,3 млрд. лв.
Българската икономика е изправена пред редица предизвикателства, включително и политическата нестабилност през последните шест месеца. Всичко това няма как да не се отрази на бизнес климата в страната. Засега тя се справя в очакване на по-голяма сигурност и предвидимост.
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с какви задачи и отговорности е натоварено то и защо се занимава с българолюбивата си дейност. Наш..
През нощта от запад на изток ще премине бърз студен атмосферен фронт. В събота над по-голямата част от страната ще бъде предимно слънчево. Преди обед в Източна България ще има значителна облачност и в крайните източни райони все още ще превалява дъжд,..
Поредният пети опит на депутатите да си изберат председател не доведе до резултат. На гласуване бяха подложени четири кандидатури - на Наталия Киселова от "БСП-Обединена левица", Петър Петров от "Възраждане", Рая Назарян от ГЕРБ и Силви Кирилов от ИТН...
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..