В надпревара за президент и вицепрезидент на Република България днес се впускат 23 кандидатски двойки. Редовните президентски избори съвпадат с извънредните избори за 47-о Народно събрание.

12 от кандидатите за държавен глава са издигнати от инициативни комитети, а останалите са партийни кандидатури. Основните политически сили нямат свои претенденти, а са декларирали подкрепа за личности, издигнати от инициативни комитети.Независимо от това кой го е номинирал, веднъж заел този пост, президентът трябва да е политически безпристрастен и да олицетворява единството на нацията.

За да бъде легитимен изборът на държавен глава още на първия тур, за него трябва да са били подадени повече от половината от действителните гласове, а в изборите да са участвали над 50% от гражданите с право на глас. В противен случай, в срок от 7 дни се провежда балотаж, когато печели събралият най-голям брой гласове.

Историята на президентските избори в България започва на 2 април 1990 г. Тогава, след гласуване на депутатите в Народното събрание, начело на държавата застава Петър Младенов, поел управлението на страната след падането на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. На 1 август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, VII Велико народно събрание избира за президент (председател) на Републиката философът д-р Желю Желев, представител на опозицията, в лицето на Съюза на демократичните сили. В историята на президентските избори Желю Желев е и държавният глава, който е събирал най-много гласове от избирателите досега – 2 738 420. С най-нисък брой гласове е избран Росен Плевнелиев, който на втория тур на изборите през 2011 г. печели 1 698 136 гласа.

Според българската Конституция президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, на възраст над 40 години. Кандидатът трябва да не е поставен под запрещение (било то частично или пълно) и да не изтърпява наказание лишаване от свобода.